Войната е обявена

— Какво пишеш? — запита той.

— Мемоари — отвърнах.

— Ти си глупак — рече бръснарят. — Защо ще насърчаваш момчето? И без войните той ще има достатъчно грижи. Защо го попита „Колко си годишен?“

— Стори ми се будно момче — отвърнах. — И просто поисках да разбере, че съм го доловил.

— Не желая хора като теб да ми влизат в бръснарницата — рече пак той.

— Хора като мен? Аз мразя войната.

— Млъквай! — рече той. — Светът е пълен с глупаци като теб. Мразиш войната, а в Европа има война.

Това заключение бе просто фантастично.

— Извинете — рекох, — но не аз съм почнал войната.

— Мразиш войната — повтори бръснарят, — а като ти кажат, че в Европа има война, ти им вярваш, че в Европа има война.

— Нямам основания да вярвам, че в Европа цари мир — отвърнах аз.

— Мразиш войната — продължи той, — а вестниците излизат с уводни статии „Война!“. Момчето се втурва в бръснарницата. Война. Ти идваш за подстригване. Война. Всеки вярва. Светът е пълен с глупаци.

Защо ти е опадала косата?

— От треска.

— От треска! Останал си без коса, защото си глупак. Подстригване с електрическа машинка! Сресване! Ножици! Ти нямаш никаква коса за подстригване. Цялата работа е блъф. Не желая повече в бръснарницата ми да идват глупаци и да ме нервират. Никаква война няма.

Бил съм прав, като мислех, че бръснарят е имал нещо да каже и искаше да го каже някому. Бях много доволен.

— Вие сте забележителен човек — рекох.

— Стига си дрънкал! — рече той. — Не съм някакъв си единайсетгодишен загубен хлапак. На петдесет и девет години съм. Бил съм забележителен човек! Вестници. Карти. На главата си нямаш никаква коса. Че какво да ти подстригвам? Втурва се тук някакво момче. И не си седиш мирно. „В Европа е обявена война“, вика то. „Как се казваш? Колко си годишен?“ На какво прилича? Да не си откачен?

— Не съм искал да ви тревожа — рекох. — Нека ви платя.

— Никога — рече бръснарят. — Нищо не искам. Не съм те подстригвал. Нито пени. Ако дойде тук човек с коса на главата и седне, взимам електрическата машинка и го подстригвам. Косата пада на пода. Никакви грижи. Никакви тревоги. Никакви глупости. Става от стола. Главата му изглежда чудесно. Ушите се чувстват добре. Шейсет и пет цента. Благодаря. Довиждане. Момчето се втурва. Казвам — да се махаш от бръснарницата ми. Момчето излиза. Никакви тревоги.

— Други бръснари ще ме подстрижат — казах аз.

— Хубаво — рече той. — Върви при други бръснари. Моля ти се, върви при други бръснари. И запомни едно нещо. Няма никаква война. И не си разнасяй пропагандата.

Вече бях задоволен, че успешно стигнах до дъното на неговото раздразнение и бях открил свеж и оригинален материал за нови мемоари. Затова без повече да продумам, излязох от бръснарницата и бавно тръгнах по улицата.

Мисля, че съм използувал сполучливо материала; че можах да го поднеса по начин, който, ако не друго, ще повиши моята и без това значителна известност.