Грузинска приказка (Грузинска приказка)

— Писан-шарен-докаран, писан-шарен-докаран!

— Какво викаш, лисо? — пита вълкът.

— Нищо. Ах ти, мърльо такъв, свършвай вече, коли ме по-бързо!

— Не, кажи какво говореше!

— Ами говорех, че мога така да те разхубавя, че да станеш най-големият хубавец на света.

— А как ще ме разхубавиш?

— Пусни ме, тогава ще ти кажа.

Вълкът пуснал лисицата. Тя го накарала да донесе брадвата, да я нажежи до червено на огнището. Вълкът изпълнил всичко. Лисицата взела брадвата и казала:

— Сега легни, аз ще търкам брадвата по врата ти, а ти говори: „Писан-шарен-докаран, писан-шарен-докаран“.

Вълкът легнал. Лисицата взела брадвата, търкала я, търкала я по врата му и изведнъж му отсякла главата.

Всичкото имане на вълка останало за лисицата.

Ако всичко това е лъжа, нека да не ни хване никаква болест.