Чешка народна приказка (Чешка народна приказка)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чешка народна приказка (Чешка народна приказка)». Краткое содержание книги:
— Мрежата е моя и каквото съм хванал, ще бъде мое! — викаше единият.
— Какво, че е твоя мрежата, когато лодката е моя! — викаше вторият рибар.
— Виж, ако хванем още една такава рибка, тя ще бъде твоя.
— Как не, ти ми дай тази, а другата ще бъде твоя.
— Аз ще ви помиря — обади се Иржик. — Продайте ми вашата рибка, а парите си разделете по равно. Готов съм хубаво да ви заплатя.
И той даде на рибарите всичките пари, които получи от краля за из път. Рибарите много се зарадваха на тази изгодна продажба, а Иржик пусна рибката да плува пак в морето. Тя плесна весело във водата, гмурна се и после си подаде главичката:
— Благодаря ти, Иржик! Ако някога ти потрябва моята помощ, спомни си за мене и аз ще ти се отплатя за услугата.
И тя се загуби между вълните.
— Накъде ти е пътят? — попитаха рибарите Иржика.
— Отивам да търся невеста за своя господар. Потребна му е златокоса хубавица, но аз не знам къде да я намеря.
— Ние можем да ти кажем — отвърнаха рибарите. — Тя е дъщеря на краля, който живее в оня кристален дворец, хе там, на острова. Всеки ден на разсъмване тя си разчесва златните коси и от тях идва сияние, което се носи по морето и небето. Ако искаш, ние можем да те откараме до острова, задето можа да ни помириш, когато се карахме. Само имай пред вид, че кралските дъщери са дванадесет на брой, а златокоса е само една.
Като слезе на острова, Иржик влезе в кристалния дворец и помоли краля да му даде своята златоглава щерка, която ще отведе да се ожени за неговия крал.
— Добре — рече кралят. — Но ти си длъжен да ми решиш за три дена три задачи. Всеки ден по една. Утре ще почнат, а сега си почини.
На другата сутрин кралят каза:
— Моята златокоса имаше огърлица от скъпоценни бисери. Нишката се скъса и бисерите се пръснаха в ливадата, нападаха между високите треви. Искам да ми ги събереш тъй, че нито един бисер да не остане. Тази е първата задача.
Тръгна Иржик по ливадата, а ливадата голяма, широка. Пълзя, търси ги, но настана пладне, а той нищо не намери.
— Ех — рече си Иржик, — къде са ми мравките, те да ми помогнат.
— Идваме на помощ! — долови том много мравешки гласове.
Откъде се взеха малки те мравки и запълзяха около него! Попитаха го:
— Какво ти е нужно?
— Аз трябва да събера бисерите от тази ливада, но не виждам напреде си нито един.
— Почакай, ние ще ги съберем.
И мравките бързо донесоха цяла шепа бисери. Оставаше Иржик само да ги наниже на една нишка. Вече завързваше нишката, когато ето че закуцука още една хрома мравка — кракът и беше изгорял по време на пожара.
— Почакай, Иржик! — извика хромата мравка. — Нося ти още един бисер!
Отнесе Иржик огърлицата на краля и той преброи бисерите. Всичките бяха до един на мястото си — целички.
— Добре си изпълни задачата — рече кралят. — Утре ще ти задам друга.
На сутринта Иржик се яви при краля и той му заговори:
— Когато моята дъщеря се къпеше в морето, тя си изтърва златния пръстен. Намери го и ми го донеси!
Тръгна Иржик към морето и тъжен закрачи по брега. Морето беше чисто, но толкова дълбоко, че дъното му не се вижда. Къде може да се намери един пръстен!
— Ех, да беше тука златната рибка, колко лесно щеше да ми помогне!
В морето нещо блесна и мигом от дълбочината изплува златната рибка.
— Аз съм тука и ще ти помогна. Какво ти е потребно?
— Трябва да намеря в морето златния пръстен, но не виждам дъното му.
— Но аз тъкмо срещнах щуката и видях на перката и закачен златния пръстен. Почакай малко, ще ти го донеса.
Бързо се върна рибката от морските дълбочини и донесе щуката със златния пръстен, окачен на перката й.
Кралят отново похвали Иржик, а на третия ден му зададе нова задача.
— Ако искаш да дам моята Златокоска за твоя крал, донеси ми жива и мъртва вода.
Иржик не знаеше къде да търси такава вода и тръгна където му видят очите. Влезе пак в старата гора.
— Ех, да ми са тука вранчетата, те щяха да ми помогнат! Мигом над главата му заплескаха криле и — изневиделица се появиха двете вранчета.
— Ние сме тук и ще ти помогнем — загракаха те. — Кажи какво искаш?
— Трябва ми жива и мъртва вода, но не зная откъде да я взема.
— Затуй пък ние добре знаем. Почакай малко. Ей сегинка ще ти я донесем.
И наистина, те бързо донесоха на Иржик две дървени манерчета, пълни с вода — едното с жива вода, а другото — с мъртва. Зарадван, че така му е провървяло, Иржик побърза да отиде в кралския дворец. По пътя накрай гората той видя паяжина. В средата и се беше наместил паяк, който смучеше кръв от една муха. Иржик взе манерката с мъртвата вода и напръска с нея паяка. Той падна мъртъв на земята. Иржик напръска мухата с жива вода от другата манерка и мухата се съвзе, измъкна се от паяжината и полетя във въздуха.