Арменска приказка (Арменска приказка)

Царят се разгневил и рекъл:

— Отведете го.

Отвели мързеливеца, запрели го в тъмницата. След това царят казва на слугите си:

— Някой се е подиграл с него, идете да видите какво прави там. Отишли в тъмницата, видели, че мързеливецът опитва парчетата на ръце. Царят заповядал да го доведат.

Довели мързеливеца, изправили го пред царя.

— Защо опитваш парчетата на ръце? — пита царят.

А момъкът в тъмницата си блъскал ума защо теглилките, които били толкова големи, изведнъж се смалили, и се отказал да съобщи на царя, че му бил приготвил златни теглилки.

— Царю, чудо се чудя: на, каква грамадна глава имаш, как си излязъл от утробата на майка си.

— Махайте този побъркан оттук — разсърдил се царят. — Хвърлете го в плевника и го запалете.

Момъкът едва не се задушил и се примолил:

— Царю, заповядай да ме измъкнат, ще ти кажа цялата истина.

— Измъкнете го — заповядал царят.

Спасили мързеливеца, довели го, изправили го пред царя.

— Е, казвай истината.

Момъкът пак се отказал да говори истината.

— Царю, не бива да задушаваш човека с дим, не прави това никога — рекъл мързеливецът.

Тогава царските съветници се обадили:

— Грешно е да се наказва побъркан, пусни го да върви, накъдето му видят очите.

Царят ги послушал.

— Махай се — казал той на мързеливеца.

По пътя момъкът се размислил, прибрал се в къщи, казва на баща си:

— Време е да се подредим и ние, купи крава, бик, овце, ще ги пасем.

Бащата вижда, че на момъка му е дошъл умът, оженил го, отпразнували сватба.