Кума Лиса и овчарко

А Лисана дотърчала пред двореца на зла ламя.

— Чук-чук! Ламке, отвори ми!

— Какво има, Кума Лисо?

— Отвори ми да се скрия! И ти бягай, дето можеш! Страшна войска иде тука! Царят я самичък води. Иде сам да те погуби. Хората му си ядяла!

— Къде, Лиске, да се скрия?

— Скрий се в кладенеца скоро! Аз с листак ще те покрия.

Тоз час ламята се скрила. Лиса гостите посреща:

— Добре дошли, скъпи гости! Заповядайте в двореца! Но тук стар обичай има. Който дойде, трябва камък в тоз кладенец да хвърли.

Всеки гост по камък хвърлил. Кладенецът се напълнил. Ламята си там умряла.

А гостите влезли вътре. Чудили се, маяли се на богатите палати.

Лиса им гощавка дава. С царски гозби ги гостила. Три дни яли, три дни пили. На младите пожелали да живеят дълго време, да са весели и здрави.