Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
- Автор: Ерчиван Ердоган
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: «Дилок»
- Переводчик: Светослав Коев
- Жанр: История
Электронная книга - «Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)». Краткое содержание книги:
Възходът на древен Египет към висока култура всъщност трябва да е протекъл доста по-различно, отколкото научните среди днес продължават да твърдят. Съвсем очевидно античните учени от различни точки на земното кълбо са разполагали с невероятни и загадъчни познания. Съществуват доказателства, че не само мореплаването е на възраст 60 000 години, но че употребата на уранова руда, електричество, микроскопи, летателни апарати, дори и гениите експерименти не са били безизвестни за тях. Не само египтолози, но и сътрудници на NASA добре знаят, че по всяка вероятност в центъра на Голямата пирамида е имало източник на радиоактивна енергия с не по-малка сила от ядрен заряд!
Смущаващото в случая е по-скоро това, че официалната египтология е добре запозната с фактите, но мълчи. Защо?
В специализираната си книга немският журналист изследовател Ердоган Ерчиван разказва съдържателно и много вълнуващо за забележителните събития и обрати, белязали развитието не само на Египет, но и на целия древен свят.
Възможно ли е изобщо античните хора без чужда помощ, само със собствени ресурси, да реализират научни резултати и заключения, близки до постиганите с най-съвременни технологии?
Защо откритите при пълна секретност четвърта и пета камера в Голямата пирамида остават недостъпни за обществеността? Защо от новооткритите подземни тунели и лабиринти се интересуват военни, а не египтолози?
Инсайдери разказват за античен подземен град под платото Гиза и за мистериозен ядрен реактор в тялото на Голямата пирамида.
Защо най-важните открития са пазени в тайна от египтолозите?
Такива и други подобни знания естествено постоянно са държани под ключ и са пазени строго като безценно съкровище. Именно този еснафски дух на потайност е причината, поради която дори и в рамките на днешната археология, неподдаващи се на дефиниция находки и мистериозно изглеждащи научни резултати не за първи път остават недостъпни за широката общественост. Така успоредно на исторически важния научен клон на «египтологията» възникна още един: този на «Забранената египтология».
Позволете ми да се доближим повече до тази забрана и да допринесем нещо за разбирането й.
Глава 1
Мъдростта на древните
Доколкото днешните историци разглеждат някоя страна като люлка на западната цивилизация, то те принципно поглеждат учудено към антична Гърция. Древните гърци от своя страна са гледали не по-малко учудено към древен Египет, чиито древни знания според техните хроники би трябвало да са отпреди повече от 23 000 години. По онова време в Египет са живели високо образовани личности, които наричали Богове и чиито необичайно продължителни периоди на управление са удостоверени писмено.
Следователно, що се отнася до народа на древен Египет, става дума за пазители на най-старата човешка цивилизация изобщо, които освен в отделни папируси, са ни завещали превъзходните си знания и в каменни постройки във формата на египетските храмове и пирамиди.
Вероятно още много отдавна древните гърци са били информирани за това състояние на нещата, защото постоянно се опитвали да проникнат в тези тайнствени корени. Така преди повече от 3000 години любопитството на гръцките изследователи и историци ги тласнало към Египет; и това, което заварили, надхвърлило въображението им. Омир, Солон, Херодот, Платон и Питагор — да споменем само тях — всички те са посещавали Египет в търсене на произхода на мъдростта. Но още през годините 391–404 сл. Хр. под ръководството на Теодосий I църквата забранила културното наследство на Египет и го обявила за езическо. И това не е единствената причина, поради която трябваше да се измине дълъг път, докато отново получим достъп до света на древен Египет.
През 1638 г. британският професор Джон Грейвс (1605–1652), 33-годишен математик и астроном, който следвал в Оксфорд, а след това преподавал математика в Лондон, решил да отиде до Египет. Движело го не само обикновеното любопитство, но и надеждата, че в египетските постройки ще намери опорна точка за по-точно пресмятане на площта на Земята. Това указание той получил от миланския лекар Джироламо Кардано, който в далечния 16. век бил приятел на «универсалния гений» Леонардо да Винчи. За момента Кардано знаел, че забележителни природонаучни познания е имало и преди гърците, и че хиляди години преди Александрийските учени древните са познавали понятието за градусите на географските ширини и са изчислили техните измерения по-точно отколкото Ератостен или Птоломей.
Като начало Грейвс изчел наличната по онова време литература и след това заминал за Египет, за да проучва Голямата пирамида в Гиза. Той отхвърлил всички дрънканици, според които пирамидите в Гиза били построени от библейски герои или легендарни крале. От класическите извори той заключил, че египетските крале Хеопс, Хефрен и Микерин построили пирамидите като най-сигурен гроб за своите телесни обвивки, защото според древноегипетската вяра това гарантирало бъдещия живот на душата.
Съблюдавайки строга научна методика, Джон Грейвс започнал да извършва прецизни измервания на пирамидите с най-добрите налични инструменти. При изкачване на Великата пирамида преброил 208 стъпала и определил отвесната височина на пирамидата на 152 метра (в действителност 146,59 м). Височината на страничните триъгълни стени той определил на 211,23 м, при което е сгрешил с 19,15 м. Това не се дължало на липсата на задълбоченост у Грейвс, а на обстоятелството, че с течение на времето арабите извозили голям брой каменни блокове за строеж на собствените си къщи. Без съвременна техника, намиращата се там 212,48 м фундаментна основа не позволила на изследователя да състави точна реконструкция.