Компютър ⇔ бюрокрация?
- Автор: Попов Иван
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Компютър ⇔ бюрокрация?». Краткое содержание книги:
Докато информацията във формалните компютри се въвежда в символен вид, при това — отделно данните и отделно програмата за тяхната обработка, то НМ усвоява външните данни посредством ОБУЧЕНИЕ, а бюрократична програма/ инструкция, в строгия смисъл на думата, не съществува: точният процес на обучение зависи само от архитектурата на мрежата и от предисторията на процеса, тоест с каква информация е била обучена мрежата преди това. НМ се учат от примери, също както децата се учат да различават куче от котка, и така проявяват известни структурни способности за обобщение.
НМ обработва информацията по принципно същия начин, както и човешкият мозък — нали той сам по себе си представлява сложна система от десетки милиарди неврони. Затова и невронните изчисления наследяват някои свойства и особености, характерни за човешкото мислене и абсолютно неприсъщи на формалните компютри и бюрокрацията: възможност за спонтанно обучение и за работа в случай на лошо дефинирани данни. А ако част от невроните се повредят (дори немалка част — от порядъка на десетки проценти!), то поведението на мрежата само леко ще се влоши, след което тя бързо ще се дообучи. За сравнение — само един грешен байт в програмата или данните в дигиталния компютър е в състояние тотално да обърка целия бюрократично- изчислителен процес. Това е следствие от разпределеното представяне на данните, в противовес на строгото локализиране и формално типизиране, каквото имаме при цифровите машини и бюрократичните документи.
Подобни качествени разлики спрямо класическите формални компютри показват и някои други съвременни изчислителни методи — размитата логика, донякъде генетичните алгоритми. (За сравнение: бюрокрация с размита логика или пък с „генетична“ еволюция на инструкциите и критериите никой не е виждал.) Всички тези нестроги изчислителни техники се групират най-общо в класа „soft-computing methods“, но според мен много по-изразително би било названието „неформални изчислителни системи“, или просто — НЕФОРМАЛНИ КОМПЮТРИ.
В контекста на последната забележка показателен ще бъде един факт от историята на компютърната техника. В началото на 40-те години, когато тя още е в самия си зародиш, нищо не подсказва, ще по-нататък ще се развие почти изключително в руслото на формалните дигитални машини. Тогава едновременно с работата по цифровите машини се водят изследвания и върху алтернативнии изчислителни устройства. През 1943 г. Маккълок и Питс показват, че невронната мрежа всъщност е универсално изчислително устройство — т.е. въвеждат невронна версия на машината на Тюринг. По същото време са построени и първите електронни аналогови компютри. Но после, към края на 40-те, изследователската дейност се прехвърля почти изцяло върху цифровите компютри. И не само защото те са универсални и лесно управляеми. По-скоро техният чисто формален принцип на функциониране се оказва по- близък, по-познат и лесен за оценяване както за онези, които тогава са поръчвали и финансирали изследванията в компютърната област (главно военната бюрокрация), така и за самите специалисти. Тъй че в известен смисъл бюрокрацията ражда компютъра по свой образ и подобие.
Ако се върнем на мита, с което започнахме — за войната между компютрите и чиновниците, — виждаме, че той си е мит и нищо повече. Как би могла бюрокрацията да се плаши от компютърната техника, след като прекрасно знае, че на практика самата тя я е породила, нейна е била социалната поръчка, довела до появата й? И освен това — да не забравяме, че двете аксиоми на Паркинсън: 1) чиновникът желае да умножава подчинените си, а не съперниците си, и 2) чиновниците си създават работа един на друг, — водят в резултат до безсмъртния закон на Паркинсън: „Bроят на чиновниците нараства със скорост, близка до константа (5% годишно) и по никакъв начин не зависи от количеството работа, която трябва да се свърши, ако изобщо има такава.“ А всяка работа се разтегля дотолкова, че да заеме цялото време и човешки ресурси, заделени за нея. И тези непоклатими бюрократични закони си действат и ще продължават да действат при всички правителства, режими и вождове — и независимо от всички видове компютри. Последните са само инструменти, организиращи ръста на бюрократичната машина и осигуряващи постоянната й експанзия във все повече сфери на живота.