Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
— А какво стана с войника? — запита госпожа Мюлерова след малко, когато Швейк започна да се облича.
— Обеси се с едни презрамки — каза Швейк, като почистваше бомбето си. — А презрамките дори не били негови. Бил ги взел от тъмничаря, като му казал, че му падат гащите. Нима трябвало да чака да го разстрелят? Нали знаете, госпожа Мюлерова, в такова положение всеки си загубва ума. Тъмничаря го разжалваха и му друснаха шест месеца. Но той не ги лежа. Избяга в Швейцария и сега е проповедник в някаква църква. Малко са честните хора днес, госпожа Мюлерова. Сигурен съм, че и господин ерцхерцогът Фердинанд в Сараево не е очаквал такова нещо от човека, който е стрелял срещу него. Видял навярно някакъв господин, па си рекъл: „Виж какъв добър гражданин, как вика само ура.“ А всъщност господинът го застрелял. Колко ли куршума му е шибнал?
— Вестниците пишат, ваша милост, че господин ерцхерцогът станал на решето. Оня, убиецът, изстрелял в него всичките си патрони.
— Тая работа става много бързо, госпожа Мюлерова, страшно бързо. За тази цел бих си купил броунинг. На глед е като играчка, но с него за две минути можете да изпозастреляте тъкмо двайсет ерцхерцози, без разлика дали са кльощави или дебели. Макар че, между нас казано, госпожа Мюлерова, дебелият ерцхерцог се улучва много по-сигурно от мършавия. Спомняте ли си как на времето португалците застреляха краля си10. И той беше такъв дебел. То се знае, че царят няма да бъде мършав. Аз, значи, отивам в пивницата „При чашата“. Ако някой дойде и поиска мишеловеца, за който взех капаро, кажете му, че го държа в кучкарника си в провинцията, че съм му рязал ушите наскоро и затова не бива да се превозва, докато не заздравеят, защото може да настинат. Ключа оставете на портиерката.
В пивницата „При чашата“ имаше само един посетител. Това бе тайният агент Бретшнайдер, който работеше в държавната полиция. Кръчмарят Паливец миеше чинийки и Бретшнайдер напразно се мъчеше да завърже сериозен разговор с него.
Паливец бе прочут с мръсната си уста. Всяка втора дума, която излизаше от устата му, бе „задник“ или „лайно“. При това обаче той бе начетен и препоръчваше на всеки да прочете какво е писал за последната дума Виктор Юго, описвайки как старата Наполеонова гвардия отговорила на англичаните в битката при Ватерло11.
— Какво хубаво лято, а — подхвана Бретшнайдер сериозния си разговор.
— Да му пикая на лятото — отговори Паливец, като нареждаше чинийките в бюфета.
— Тюх, че мизерия ни изиграха ония в Сараево — обади се със слаба надежда Бретшнайдер.
— В кое „Сараево“? — попита Паливец. — В нусленската кръчма ли? Там всеки ден стават побоища, нали знаете — Нусле!
— В Сараево бе, кръчмарю, в Босна. Застреляли ерцхерцога Фердинанд. Как ви се струва това?
— Не се бъркам в тия работи. Който го е яд, да ме цуне отзад — отговори възпитано господин Паливец, както си палеше лулата. — Не си завирам гагата, дето не ми е работа, защото това може да ми изяде главата. Аз съм обикновен кръчмар, като дойде някой и си поръча бира, наточвам му. Но някакво си там Сараево, политика или пък някакъв си ерцхерцог, бог да го прости, тия работи не са за нас, те миришат само на Панкрац12.
Бретшнайдер замълча и разочарован се зае да разглежда празната кръчма.
— Тук едно дреме бе окачен портретът на негово величество императора — обади се той пак след малко — на същото място, където сега е огледалото.
— Да, имате право — отговори господин Паливец. — Там бе окачен, но мухите го бяха изпосрали, та го вдигнах на тавана. Нали знаете, някой може да си позволи забележка и ще си имам само неприятности заради него. Що ми трябва?
10
На 1 февруари 1908 г. в Лисабон били убити необикновено затлъстелият крал Карл и кронпринцът Лудвиг. — Б.пр.
11
В тая битка (18 юни 1815) една от дивизиите на старата Наполеонова гвардия е била командувана от генерал, по-късно маршал Камброн. Когато командуващият английската армия призовал френските войници да се предадат, Камброн — според патриотичното предание — отговорил: „Лайно! Гвардията умира, но не се предава.“ — Б.пр.
12
Панкрац — известен затвор в Прага. — Б.пр.