Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Тя отпусна крака.
Чаршафът ѝ висеше надолу от края на леглото, стигайки до пода. Нощницата ѝ се бе събрала доста по-нагоре от бедрата.
Той дълго остана неподвижен и мълчалив. След това заобиколи леглото и извади ремъци и за краката. Тя се опита да свие краката си, ала той я хвана за единия глезен, с другата си ръка натисна надолу коляното ѝ и я завърза през ходилото. След това стори същото и от другата страна.
Сега бе напълно безпомощна.
Той вдигна чаршафа и я зави. После я наблюдава мълчаливо в продължение на две минути. Усещаше възбудата му в полумрака, макар той самият да се опитваше да я скрие. Сигурно бе получил ерекция. Знаеше, че му се иска да протегне ръка и да я докосне.
След това той се обърна, излезе от стаята и затвори вратата след себе си. Чу го да спуска резето, което бе напълно излишно. Тъй или иначе нямаше как да се освободи и да стане от леглото.
Лежа така в продължение на няколко минути, загледана в тънката ивица светлина, струяща от горния край на вратата. След това се поразмърда малко, за да провери колко са стегнати ремъците. Успя да повдигне леко колене, ала каишите през гърдите и ходилата ѝ веднага се опънаха. Отпусна се. Остана да лежи съвсем неподвижно, загледана в нищото.
Вижда го пропит с бензин. Усеща кибритената кутия в ръката си. Разтърсва я. Клечките в нея започват да трополят. Отваря кутията и изважда една от тях.Чува го да казва нещо, ала ушите ѝ са глухи за думите му. Съзира изражението на лицето му, когато драсва клечката. Чува съскащия звук на запалената сяра. Прилича на продължителен гръм при буря. После вижда лумналите пламъци.
Усмихна се студено.
Тази нощ навършваше тринайсет.
ЧАСТ ПЪРВА
ГЛАВА ПЪРВА Четвъртък, 16 декември – петък, 17 декември
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР СМЪКНА слънчевите си очила до върха на носа и примижа под шапката си с периферия. Видя как дамата от стая 32 излезе от страничния вход на хотела и отиде до един от шезлонгите на зелени и бели райета до басейна. Ходеше с поглед забит в земята и с олюляваща се походка.
Саландер я бе виждала преди само от разстояние. Предполагаше, че жената е на около 35 години, ала съдейки по външния ѝ вид, можеше да е на всякаква възраст – от 25 до 50 години. Имаше кестенява, дълга до раменете коса, овално лице и женствено тяло като на моделите от каталог за дамско бельо. Носеше сандали, черни бикини и лилавеещи слънчеви очила. Бе американка и говореше на южен диалект. Имаше жълта шапка, която пусна на земята до шезлонга, преди да направи знак с ръка на бармана в бара на Елла Кармайкъл.
Лисбет Саландер остави книгата в скута си, отпи глътка кафе и посегна към кутията с цигари. След това извърна очи към хоризонта. От мястото ѝ на терасата край басейна се виждаше късче от Карибско море между няколкото палми и рододендрони, растящи до оградата пред хотела. Навътре в морето се носеше платноходка, устремена на север, навярно към Санта Лусия или Доминика. А зад нея се очертаваха контурите на сив товарен кораб, запътил се на юг към Генуа или към някоя съседна страна. Лек бриз разхлаждаше предобедната мараня, ала Лисбет усети как една капка пот бавно се стече по челото ѝ надолу към веждите. Не обичаше да се пържи на слънцето. Бе прекарала дните си тук главно на сянка, като седеше почти непрекъснато под шатрата. Въпреки това беше черна като негър. Носеше кафяви шорти и черен потник.
Слушаше странните тонове на стийл дръма[1], долитащи от тонколоните на бара. Никога не се бе интересувала особено от музика и не можеше да направи разлика между Свен-Ингварш и Ник Кейв[2], ала тринидадският музикален инструмент я очароваше. Струваше ѝ се нереално, че някой може да свири на варел и на всичкото отгоре да изтръгва от него звуци, които нямат равни на себе си. За нея тоновете бяха магически.
Изведнъж усети раздразнение и отново погледна жената, която току-що бе получила стъклена чаша с напитка с цвят на портокал.
Това не беше проблем на Лисбет Саландер. Тя обаче просто не можеше да разбере защо жената продължава да стои тук. В продължение на четири нощи, откакто двойката пристигна в хотела, Лисбет Саландер ставаше свидетел на разправии в съседната стая. Бе чувала плач, снишени разстроени гласове, а понякога и звук от шамари. Отговорният за това – Лисбет предполагаше, че е съпругът ѝ, – беше четирийсетгодишен мъж с тъмна права коса, която, противно на съвременната мода, носеше сресана на път. Явно бе в Гренада по работа. Лисбет Саландер нямаше абсолютно никаква представа в какво се изразяваше тя, ала мъжът всяка сутрин се обличаше делово, с вратовръзка и сако, пиеше чаша кафе в бара на хотела, след което вдигаше куфарчето си и вземаше такси.