Матрикант

Вдигнах очи само за да отбележа залеза на някогашната красота на фасадата на сградата, с изящни гипсови орнаменти около прозорците. Сега тези орнаменти в по-голямата си част бяха изпочупени и празните им места тъмнееха, а другата — здрава част от тях, бе обсипана с многобройни птичи фъшкии. Въпреки че бе централна част, запуснатите сгради бяха обичайна гледка дори и в този район на столицата, но не това ме притесни.

Нещо друго не бе наред.

Все още с вдигната нагоре глава, с крайчеца на окото си встрани от мен забелязах нечие движение. Обърнах поглед натам само за да видя как на двайсетина метра от сянката на изкривено проскубано дърво пъргаво се отдели приведена човешка фигура. Беше слабоват младеж, който приклекна зад обърната голяма кофа за боклук. Част от лицето му бе закрито от бяла противопрахова маска, макар днес да ми се струваше, че въздухът не е прекалено замърсен. Информационните табла за нивото на запрашеност, които подминах преди малко, също не бяха светнали в сигнално. На гърба на младежа бе преметната черна раница, която изглеждаше като естествена гърбица на тялото му. Оглеждаше се неспокойно, стискайки нещо с двете си ръце.

Вниманието на непознатия бе привлечено от спрял очукан автомобил в отсрещното платно на улицата. Тялото му трепна за миг и се сниши още повече. Той се обърна назад, търсейки някого или нещо, и тогава погледът му случайно се спря на лицето ми. Макар да бяхме все още на разстояние един от друг, очите му като метален клин се забиха в мозъка ми, блокираха го и аз стоях на място, неспособен да взема каквото и да е решение за действие.