Пентаграм

При теб няма и намек за технократизъм, всичко е в човека, в силата на разума, в еволюцията на социалното.

И още една много важна разлика. При теб, особено при разказите, има история. Има хитро измислена и майсторски структурирана история, направо по Аристотел: завръзка, познание, катарзис. Това е страшно важно според мен. Фантастиката е литература и читателят иска освен да му кажеш нещо, и да му Разкажеш. А за да му разкажеш, трябва да имаш интересна история. Като в „Пентаграм“ например и „Сън в лятна нощ“. Перфектни истории, а „Пентаграм“ с финала си уби всички модели а ла Холивуд. Идеята, че може да победиш някого (нещо?) не чрез друго, а като му покажеш нещо хубаво, е уникална.

И лично ми допадна, че не си дал голям дан, като много други – и аз в това число, на втръсналия вече киберпънк. Е, „Матрицата 4: резолюции“ не го броя за такъв.

А със сигурност на някои няма да допаднат нещата ти. И то не защото непременно ще са глупаци, неразбиращи и хора „не от нашата кръв“. Не се ядосвай и притеснявай от нехаресването от страна на „свестни“ хора. Това просто си е начин на възприемане на изкуството. Защото, колкото и вчера да се мъчеше да ни убедиш, че не се броиш за писател, фантастиката си е все пак литература.

Е, накрая за да не те само хваля: Малко с фалшив революционен патос ми дъхти „След пустинята“. Знам, че е писан в друго време, но според мен цялата идея на разказа можеше да си остане и без барикадните боеве и битките с „жандармеристите“. За хора, които не знаят кога е писан разказът и какъв беше духът на времето, особено за по-младите, със сигурно ще звучи наивно и непонятно.

Толкоз от мен. Следващия път, като дойде романът. :-)