Обратими грешки

— И още нещо… — продължаваше неуморната Памела. Бе извадила от дебелата папка в скута си криминалното досие на Роми Гандолф и четеше избрани пасажи. Гандолф бе крадец и пласьор на крадени вещи. Имаше зад гърба си половин дузина присъди: за взлом, за кражба и няколко пъти за притежание на крадени вещи. Думата „оръжие“ не се споменава нито веднъж — подчерта Памела. — Нито прояви на насилие. Нито има жена сред потърпевшите. Как така този човек изведнъж се превръща в изнасилвач и убиец?

— Опит, опит, опит — отговори изразително Артър.

Видя с периферното си зрение, че ъгълчетата на пълните устни на Памела обезсърчено се извиват надолу. Разбра, че проиграва шансовете си. Впрочем… както винаги. Артър нямаше ясна представа в какво точно бърка с жените, за да продължава да е самотен на трийсет и осем. Съзнаваше, че едно от обясненията е външният му вид. Само че още от юношеска възраст изглеждаше унил и болнаво бледен. По време на следването бе имал кратък и болезнен брак с Маря, румънска емигрантка. След това бе последвал период, през който не бе имал нито желанието, а още по-малко времето да започне отново. Да, беше дал на правото толкова много… във всяко свое дело бе влагал толкова страст и ярост, бе прекарал толкова много нощи и уикенди в концентрация — концентрация, донесла му огромно удовлетворение. Към всичко това следваше да се прибавят влошаващото се здраве на баща му и терзанията какво ще стане със сестра му — все отвличащи вниманието и изцеждащи силите му фактори с по-висок приоритет. Но сега, докато търсеше с надежда признаците на някакъв интерес към особата си у Памела, той се почувства унизен от собствената си глупост. Защото надеждите му по отношение на нея имаха толкова шанс, колкото и нейните по отношение на случая Гандолф. Почувства, че се налага да обуздае и двете.

— Виж — обади се Артър, — нашият клиент Гандолф… как беше… Роми… мм… Роми не само си е признал още в началото и го е потвърждавал при всяка възможност, но даже когато се е изправил в съда, тезата на защитата му е била „лудост“. Това, разбира се, е наложило адвокатът му да признае, че Роми е извършил престъплението. Последвали десет години обжалвания, безчислен брой молби за преразглеждане, съдебни проверки на правомерността на задържането му, два пъти смяна на адвокатите и забележи — нито веднъж негов адвокат не е споменавал, че Роми е невинен. В това число и самият Роми, който внезапно си спомня, че не го е направил, когато остават четиридесет и пет дни до инжекцията. Слез на земята, Памела! Допускаш ли да е споменавал пред предишните си адвокати, че е невинен? Всеки мошеник познава добре правилата на играта: нови адвокати, нова история.