Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Във всеки случай, подготвени сме за всичко — и това е така от 11/9. Но нали знаете, лайната може да се разхвърчат дори и да си взел противолайняния си щит.
Като махнем настрана високотехнологичните играчки, в крайна сметка онова, което ти трябва, е буден ум и ютия.
Като ченге съм имал безброй подобни мисии и съм свикнал с тях, но специален агент Симс започваше да не я свърта на едно място.
— Може да сме го изпуснали — каза тя.
— Малко вероятно.
— Може да е променил плановете си.
— Правят го понякога.
— Обзалагам се, че го правят нарочно.
— И това се случва.
Минаха още петнайсет минути. Специален агент Симс прекара това време в изучаване на картата на Манхатън. После ме попита:
— Къде живееш?
Погледнах картата и посочих.
— Тук. На Източна седемдесет и втора.
Тя хвърли поглед през предното стъкло.
— Наблизо е.
— Да. Да ти се намира карта на Айова? Можеш да ми покажеш ти къде живееш.
Тя се разсмя.
След няколко минути Симс попита:
— Какво е онова заведение зад нас? „О Бон Пен“.
— Нещо като кафене. Верига.
— Става ли да изтичам за една кифла?
Е, беше обута с маратонки, но отговорът бе не. Макар че ако отидеше за кифла и ако в същото време Хомейни Уини излезеше от сградата и се качеше в колата, можех да тръгна след него и да се отърва от госпожица Симс.
— Джон?
— Ами…
Радиото ми изпращя и се чу гласът на едно от момчетата на улицата:
— Целта излиза от наблюдаваната сграда от двора и е в движение.
— Разбира се, давай — казах на Симс.
— Ама той нали каза…
— Задръж. — Погледнах към двора, който отделяше наблюдаваната сграда от съседната, където две от момчетата ми поддържаха Ню Йорк чист, като събираха боклуци.
Радиото изпращя отново и Метач едно каза:
— Целта се насочва на запад към Трето.
Видях целта да пресича двора и да минава под украсената арка с часовника. Висок тип, много хърбав, с хубав костюм на тънко райе. Даваме прякори или кодови имена на следените, а този имаше голям клюн и движеше главата си като птица, затова казах:
— От този момент целта е Голямата птичка.
Голямата птичка вече беше на тротоара и изневиделица до него се появи друг тип, когото определих като представител на Близкия изток. Абсолютно непознат, но Голямата птичка явно го познаваше. Изглеждаха изненадани и радостни, че се виждат, което си беше пълна глупост. Стиснаха си ръцете и ми се стори, че размениха нещо. Или просто се бяха здрависали. Никога не можеш да си сигурен. Те обаче знаят или подозират, че ги следят, и понякога успяват да те прецакат.
Така или иначе, Голямата птичка си имаше дипломатически имунитет, а и ние определено не можехме да го закопчаем само защото се е здрависал с друг господин от Близкия изток. Обаче вече трябваше да държим под око двама души. Голямата птичка и непознатият се разделиха. Непознатият тръгна на север по Трето, а Голямата птичка остана на място. Естествено, всичко това бе заснето и филмирано. Може би някой в Централата познаваше другия тип.
— Трети и четвърти екип, останете с непознатия и се опитайте да го идентифицирате — казах по радиото.
Момчетата потвърдиха заповедта.
— Не мисля, че беше случайна среща — сподели госпожица Симс.
Не отвърнах саркастично. Дори не завъртях очи. Казах само:
— Мисля, че си права.
Очертаваше се дълъг ден.
Минута по-късно до Голямата птичка спря голям сив мерцедес. Видях дипломатическия номер — синьо и бяло, с четири цифри, следвани от DM, което поради някаква известна единствено на Държавния департамент причина е означението на Иран, плюс още едно D — дипломат, доколкото схващам.