Нощна сянка

— Джордж е добре дошъл да ползва всичко мое, Кит. — Матю не сваляше очи от младия мъж, а лицето му бе напълно безизразно, когато вдигна преплетените ни пръсти към устата си. — Даяна, това е скъпият ми приятел Кристофър Марлоу.

Представянето на Матю даде на Марлоу възможност да ме разгледа по-открито. Съсредоточеният му поглед се плъзна от пръстите на краката до темето ми. Неодобрението му бе очевидно, а ревността — прикрита. Марлоу всъщност беше влюбен в съпруга ми. Подозирах го още в Мадисън, когато пръстите ми се плъзнаха по неговото посвещение в книгата на Матю «Доктор Фауст».

— Нямах представа, че в Удсток има бардак специално за дълги жени. Повечето ти курви са по-деликатни и привлекателни, Матю. Тази определено е амазонка. — Кит изсумтя, докато поглеждаше през рамо към разбърканите изписани на ръка листа, пръснати по масата. — Според последните клюки в «Старата лисица» си заминал на север по-скоро по работа, а не от страст. Кога намери време да си подсигуриш и нейните услуги?

— Забележително е, Кит, колко лесно прахосваш обичта — каза провлачено Матю, макар в тона му да имаше и известна топлина. Марлоу очевидно желаеше да продължат разговора и се подсмихна самодоволно. Матю стисна още по-силно пръстите ми.

— Даяна истинското ѝ име ли е, или е псевдоним, с който иска да стане по-привлекателна за клиентите? Може би трябва да си заголи лявата гръд и да държи лък и стрела — предложи Марлоу и вдигна лист хартия. — Помниш ли Бес от Блекфрайърс в Лондон, която искаше да ѝ викаме Афродита, преди да ни позволи да…

— Даяна ми е съпруга. — Матю вече не беше до мен, ръката му не държеше моята, а бе стиснала Марлоу за яката.

— Не! — Лицето на Кит се изкриви от шок.

— Да. Което означава, че тя е господарката на тази къща, носи моето име и е под моя закрила. При това положение — и като се има предвид и дългата ни дружба, разбира се — за в бъдеще не би трябвало да произнесеш нито една критика или дори намек срещу нейните добродетели.

Размърдах си пръстите, за да възстановя чувствителността им. Яростната хватка на Мат бе впила пръстена в средния ми пръст и бе оставила бледочервена следа. Макар диамантът в центъра му да нямаше фасети, все пак успя да улови топлите светлинки от камината. Пръстенът беше неочакван подарък от майката на Матю, Изабо. Отпреди часове — или отпреди векове? Векове, които предстояха? Матю бе повторил клетвите на старата брачна церемония и бе сложил диаманта на пръста ми.

Чу се тракане на чинии и в стаята влязоха двама вампири. Единият бе елегантен мъж с изразително лице, обрулена кожа с лешников цвят, черни очи и коса. Държеше гарафа с вино и бокал със столче, оформено като делфин, на чиято опашка се крепеше чашата. С него вървеше едра кокалеста жена с поднос с хляб и сирене.

— Вие сте си у дома, милорд?! — възкликна мъжът, очевидно объркан. Странно, но заради френския му акцент го разбирах по-лесно. — Вестоносецът в четвъртък каза…