Затворник по рождение

— Кучката става, ама само докато си отвори устата — чу се глас откъм бара.

Бърни пак скочи, а двама от онези на бара го изгледаха предизвикателно.

— Пияни са — напомни Бет. — Просто не им обръщай внимание.

— Абе не знам — обади се друг. — Има моменти, когато много ми харесват отворените усти на кучките.

Върни грабна празната бутилка, но Дани с всичка сила го дръпна да седне.

— Тръгваме си — отсече Бет. — Не искам някакви сноби да ми развалят годежното парти.

Дани се надигна, но Бърни продължи спокойно да допива шампанското си.

— Да се разкараме, преди да сме направили нещо, за което ще съжаляваме — подкани го Дани.

Най-после Бърни се изправи и неохотно последва приятеля си, но нито за миг не свали поглед от четиримата на бара. Бет с радост установи, че те са им обърнали гръб и оживено обсъждат нещо.

Но щом Дани отвори задната врата, един от тях се обърна и попита:

— Тръгваме, а? — Извади портфейла си и добави: — Като привършите с нея, аз и приятелите ми сме готови да й се изредим.

— Що не се гръмнеш бе? — тутакси се извърна Бърни.

— Да излезем вън да се разберем.

— Ти само ми ела! Скапаняк! — предизвикателно подвикна Бърни, но Дани го избута навън, преди да е казал още нещо.

Бет бързо затръшна вратата зад тях и тръгна по тясната задна уличка. Дани сграбчи Бърни за лакътя, но преди да изминат и няколко метра, той се опита да се отскубне.

— Да се върнем и да ги размажем.

— Някой друг път — рече Дани категорично и продължи да го побутва напред.

Бет стигна до улицата и там срещна онзи, когото Бърни бе нарекъл скапаняк. Скрил едната си ръка зад гърба, той я изгледа похотливо и пак се облиза. В същия миг друг изскочи задъхан иззад ъгъла. Бет се обърна и видя, че брат й вече е заел разкрачена стойка, готов за юмручен бой.

— Да се върнем обратно — извика тя към Дани, но в следващия момент забеляза, че другите двама от компанията са им препречили пътя към задния вход на бара.

— Майната им — изруга Бърни. — Време е да дадем урок на тия копелдаци.

— Не, не — примоли се Бет, когато един от мъжете на уличката се втурна към тях.

— Ти поеми скапаняка — викна Бърни на Дани, — а аз — другите трима.

Бет с ужас видя как „скапанякът“ удари Дани в брадичката и той политна назад, но се съвзе достатъчно бързо, за да блокира следващия удар и изненадващо заби юмрук в стомаха на нападателя си. Онзи се свлече на коляно, но бързо се изправи и отново замахна към Дани.

Двамата край вратата очевидно не изпитваха голямо желание да се включат и Бет се надяваше всичко да приключи бързо. Брат й заби един ъперкът на другия, с което почти го нокаутира. Докато го чакаше да се изправи, Бърни извика:

— Би ли извикала такси, сестра ми? Това тук няма да трае дълго и най-добре да се измитаме.

Бет искаше първо се увери, че Дани се справя със Скапаняка. Онзи лежеше проснат на земята, а годеникът й беше върху него и явно всичко беше под контрол. Хвърли им последен поглед, преди неохотно да се подчини на заповедта на брат си. Изтича до края на алеята и когато стигна до улицата, се заоглежда за такси. Минута по-късно забеляза познатата светеща табела на покрива на една от колите.