Укротителят на лъвове
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #9
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191509843
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Укротителят на лъвове». Краткое содержание книги:
* * *
Ерика Фалк спря пред затвора и за пръв път го огледа по-подробно. При предишните си посещения беше така завладяна от мисълта за жената, с която отиваше да се срещне, че не бе обърнала внимание на самата сграда и околностите. Но тези впечатления щяха да са ѝ необходими за написването на книгата за Лайла Ковалска – жената, която преди толкова много години бе убила брутално мъжа си Владек.
Замисли се как да предаде атмосферата, надвиснала над подобната на бункер постройка, как да накара читателите да почувстват изолацията и безнадеждността. Затворът се намираше на малко повече от половин час път с кола от Фелбака, пуст и уединен, опасан с ограда и бодлива тел, но без кули с въоръжени пазачи, каквито винаги имаше по американските филми. Беше построен единствено с мисълта за функционалност, а предназначението му беше да държи хората вътре.
Отвън затворът изглеждаше необитаем, но Ерика знаеше, че всъщност е препълнен. Поради икономиите и недостатъчния бюджет се налагаше колкото се може повече затворници да делят ограниченото пространство. Политиците в общината нямаха особен интерес да влагат пари в нов затвор – това би довело до загуба на гласове на изборите. Предпочитаха да се задоволят със стария.
Студът започна да се прокрадва под дрехите ѝ и Ерика тръгна към входа. Щом влезе в приемната, пазачът погледна лениво документите ѝ и кимна, без да вдигне поглед. После се изправи и тя го последва по коридора, мислейки си за мъчителното начало на деня. Напоследък като че ли всички сутрини бяха такива. Би подценила ситуацията, ако кажеше, че близнаците просто са навлезли в опърничавата възраст. Изобщо не си спомняше Мая да ѝ е създавала такива проблеми, когато беше на две години, нито пък на каквато и да е друга възраст, ако е за въпрос. С Ноел беше най-зле. Той от самото начало беше по-шумният от двамата, а Антон с радост му подражаваше. Ако Ноел пищеше, пищеше и той. Цяло чудо бе, че тя и Патрик още имаха здрави тъпанчета, като се има предвид нивото на децибелите в дома им.
Друг бич беше обличането на зимните дрехи. Ерика се подуши дискретно под мишницата. Вече започваше да мирише на пот. Когато най-накрая успя да се пребори с близнаците и да им сложи всички дрехи, за да може да ги заведе с Мая на детска градина, времето вече беше толкова напреднало, че нямаше за кога да се преоблича. Е, поне не отиваше на парти.
Връзката ключове издрънча, когато пазачът отключи вратата и въведе Ерика в стаята за посещения. Някак си ѝ се струваше странно и старомодно, че тук още ползваха традиционни ключалки. Но, естествено, по-лесно беше да се сдобиеш с код за електронна брава, отколкото да откраднеш ключ, та може би не беше толкова странно, че старите решения често печелеха пред съвременните.
Лайла седеше зад единствената маса в стаята. Беше обърнала лице към прозореца, така че зимните лъчи, които минаваха през него, създаваха ореол около русата ѝ коса. Решетката от външната страна на стъклото образуваше правоъгълници от светлина по пода. В осветените участъци се вихреха прашинки, които разкриваха, че стаята не е била почистена толкова старателно, колкото би трябвало.
– Здравей – каза Ерика и седна.
Чудеше се защо Лайла се съгласи отново да се срещне с нея. Виждаха се за трети път, а не бе постигнала особен напредък. В началото Лайла изобщо отказваше да я приеме. Нямаше значение колко умолителни писма ѝ пишеше Ерика или колко пъти ѝ се обаждаше. Но преди няколко месеца Лайла внезапно каза да. Вероятно посещенията приятно разнообразяваха монотонния ѝ живот в затвора и докато Лайла беше съгласна, Ерика смяташе да постоянства. Отдавна копнееше да разкаже една история, а не можеше да го стори без нейната помощ.
– Здравей, Ерика.
Лайла впери особения си светлосин поглед в нея. Първия път, когато се срещнаха, Ерика се сети за кучетата, които теглеха шейни. След посещението провери как се казваше породата. Хъски. Лайла имаше очи като на сибирско хъски.
– Защо искаш да се видим, щом не желаеш да говорим за случая? – попита Ерика, минавайки направо на въпроса.
Веднага съжали, че е използвала такава дума. За Лайла станалото не беше случай. Беше трагедия, която продължаваше да я измъчва.
Лайла сви рамене.
– Нямам други посетители – каза тя.
Ерика извади папката със статии, снимки и записки от чантата си.
– Още не съм се отказала – каза тя и почука с пръст по папката.
– Това е цената, която се налага да плащам за малко компания – каза Лайла, неочаквано проявявайки чувството си за хумор, което Ерика забелязваше от време на време.