Книгата на Хаде
- Автор: Валенти Лена
- Серия: Ванирска сага #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Книгата на Хаде». Краткое содержание книги:
Сега е в Барселона, за да се изправи срещу мистериозната организация, която отвлича и убива всички като него.
Търси отмъщение и няма да се поколебае да отвлече Ейлийн Ернепо, дъщерята на лудия учен, който прави експерименти с телата на неговите приятели. Това ще бъде отговорът на пролятата кръв и безпричинното насилие спрямо неговите събратя.
Калеб обаче не знае, че тази девойка ще го погуби.
Вълнуваше се за този празник повече, отколкото за рождения си ден. След два дни навършваше двайсет и две години. Двайсет и две години. Тръпки полазиха гърба й, косите на тила й настръхнаха и веселата усмивка, която се беше появила на устните й, изчезна. Сгуши се, разтърка ръце и успя да се стопли отново.
Обърна се, за да тръгне към леглото си, но спря пред тоалетката и огледа тялото и лицето си. Остави Брейв на пода и той се втурна да гризе една плюшена мишка, неговата играчка.
Ейлийн беше по пижама - бели шорти и потник с тънки презрамки. Имаше загоряла кожа и перфектно тяло. Фино тяло, без грам мазнина, с дълги изваяни крака. Но не тялото беше онова, което привличаше вниманието към нея, а лицето.
Лицето, което се отразяваше в огледалото, беше въплъщение на магията и привлекателността. Дълга гладка коса с цвят на черен кехлибар се спускаше под стройните й рамене. Веждите, със същия цвят, бяха секси и идеално извити. Очите й бяха синьо-сиви, цвят, който понякога беше невъзможно да се определи, с контур от гъсти черни мигли, толкова дълги и извити, че почти докосваха скулите й, изпъкнали и леко обагрени в бледорозово. Носът й беше фин и елегантен. Плътните устни оформяха перфектна извивка и побъркваха от страстно желание колегите й от университета. Не един се беше пробвал, без особен успех. Долната устна, малко по-пълна от горната, крещеше да я хапят и смучат.
Вдигна брадичка с усмивка и прокара показалец през малката и изящна трапчинка в средата. Приятелите й много пъти, пияни до козирката, я бяха молили да ги дари с целувка от съжаление. Нейната приятелка Рут й беше казала, че трапчинката в средата на брадичката означава красота и физическа хармония. Не знаеше дали е така, но без съмнение имаше успех.
Като погали трапчинката, се сети за майка си. Дали и тя е имала такава? Не знаеше, защото не я познаваше.
Трябва да е била изключително красива, защото тя изобщо не приличаше на баща си. Беше убедена в това. Може би не успяваше да открие прилика с него, защото Микаил винаги беше в лошо настроение, навъсен и с мрачен поглед. Може би ако успееше да се отпусне повече, когато беше с нея... Невъзможно. Веднага отхвърли тази идея. Нямаше да се залъгва, вероятно беше копие на майка си. Тъй като нямаше никаква снимка или спомен за нея, й беше трудно да прави заключения, но интуицията й говореше това.
Майка й... Колко много й беше липсвала през тези почти двайсет и две години. Микаил й беше разказал, че Елена е починала, когато я е раждала. Нещата се усложнили, загубила много кръв заради разкъсванията. „Кръвоизливът я пресуши", беше казал баща й без капчица тактичност. Тогава Ейлийн не разбираше значението на думата „кръвоизлив". На пет години вече можеше да чете отлично, взе един речник и потърси на буква „К". Когато научи, че при раждането й майка й е започнала да кърви толкова, че никой не е успял да й помогне, започна да плаче безутешно и страда месеци наред. Щеше да чувства вина цял живот. Впоследствие баща й се постара да й го напомня.
Ти я уби. Ти си виновна.
Погледът на Ейлийн помръкна, като си спомни думите, които баща й неведнъж беше отправял към нея. Въздъхна дълбоко.
- Може да си ми баща - прошепна, загледана в огледалото, -но си голям гадняр.
След смъртта на майка й Микаил беше изгорил и унищожил всички снимки, записи и картини, които можеха да му напомнят за жена му. Не го интересуваше дали дъщеря му някога ще пожелае да има спомен от нея.
Разбира се, че искаше да има спомен. И не само един, а хиляди спомени от жената, която я беше родила. Той обаче я беше лишил от това, както и от много други важни неща, като нежността, обичта и топлината на истинското семейство. Макар че бяха само двамата. Тя и той.
Никога не й беше показвал, че я цени, никога не беше чувала „Обичам те, дъще". Е, да, нищо материално не й липсваше, имаше всичко, което пожелае. Работеше във фирмата на баща си, в отдела за връзки с обществеността. Получаваше добра заплата, с която можеше да задоволи всеки свой каприз, без да се налага да иска нищо от някого. Сама беше платила висшето си образование, както и колата - беемве Х4 кабрио, електриковосиньо. Обожаваше го.