Танц с плащове

Арон не каза нищо. Заради раната и умората баща му нямаше намерение да провежда продължителни разпити. Останалите деца растяха сред нескончаем бъбреж. Разговорливите дни на Арон включваха около девет думи (и то рядко употребени в едно и също изречение).

— Не се дръж като глухоням и кажи къде е — каза Рандит, усетил раздразнението на баща си.

— Няма го — почти недоловимо каза Арон. — Той е глупак.

— Глупак или не, той работи за нас и ни носи недвусмислена полза — каза Трен. — Върви го доведи. Ако започне да спори, прокарай пръст по врата си. Той ще разбере.

Арон кимна и излезе.

— Дали не спазва обет за мълчание? — каза Рандит, загледан в напускащия си брат. Арон се отдалечаваше съвсем спокойно, без да бърза.

— Затворил ли е тайната врата? — попита Трен.

— Затворил и залостил — заяви младежът, след като провери.

— В такъв случай е по-умен от теб.

Рандит само се подсмихна.

— Щом казваш. Но точно сега си имаме по-големи проблеми. Стрелбата на Гемкрофтови, капанът на Леон… това означава война, нали?

Трен преглътна беззвучно и кимна.

— Трифектата е загърбила мира и иска кръв. Нашата кръв. Ако не реагираме бързо, ще я получи.

— Бихме могли да увеличим подкупите — предложи Рандит.

Баща му поклати глава.

— Вече са се уморили от тази игра. Ние ги обираме, при което те почервеняват от гняв, а после ги подкупваме със собствените им богатства. Сам си видял какви огромни суми инвестираха в наемници през последните месеци. Вече са взели решение. Искат да ни унищожат.

— Това е нелепо — настояваше Рандит. — Ти си обединил почти всяка гилдия в града. Ние разполагаме с асасини, шпиони, биячи… какво ги кара да мислят, че биха успели да оцелеят в една открита война?

Трен се навъси, а младежът започна да барабани с пръсти по предпазителя на рапирата си.

— Дай ми неколцина от най-добрите ни хора — продължи синът му. — Когато окървавеният труп на Леон Кънингтън бъде открит в собственото му легло, останалите бързо ще проумеят, че е далеч по-добре да приемат подкупите ни, отколкото да останат да се осланят на милостта ни.

— Ти си още млад. Не си готов за това, което Леон е подготвил.

— На седемнадесет съм — възрази Рандит. — Вече съм мъж. Убитите от мен надхвърлят бройката на годините ми.

— А убитите от мен са повече от вдишванията на целия ти живот — със зараждаща се острота каза Трен. — Но дори и аз няма да се върна в онова имение. Те искат точно това, не проумяваш ли? Цели гилдии ще бъдат унищожени в рамките на дни. Онези, които оцелеят, ще наследят града. Няма да допусна наследникът ми да погине още в първите часове.