Обладаване

Незабавно ставаше ясно, че книгата е лежала необезпокоявана много дълго, може би откакто я бяха оставили за пръв път да почива в мир. Библиотекарят измъкна карирана кърпа и изтри праха — черен, плътен и упорит викториански прах; прах, съставен от частици пушек и мъгла още от дните преди законодателството за чист въздух. Роланд размота панделката. Книгата се разполови почти като кутия и избълва листове избледняла хартия: синя, кремава, сива, с ръждиви редове, изписани на ръка — кафеникави драскулки от стоманен писец. Роланд потресен разпозна почерка. Изглежда, бяха бележки върху Вико, нахвърляни на гърба на писма и обяви за книги. Библиотекарят отбеляза, че не личи някой да ги е пипал. Ъглите им, които стърчаха от страниците, бяха с цвят на сажди и напомняха ръбовете на траурни картички. Краищата им идеално съвпадаха с положението, в което ги бяха заварили — ръбът на страницата стигаше до ръба на черното петно.

Роланд попита дали е в реда на нещата да проучи и бележките. Представи документите си — беше хоноруван асистент при професор Блекадър, който издаваше „Събраните съчинения“ на Аш от 1951 г. насам. Библиотекарят прелетя на пръсти до телефона — докато го нямаше, от мъртвите листове продължаваше да се носят някакво шумолене и трептене, сякаш освобождаването им ги бе съживило. Там ги беше оставил Аш. Библиотекарят се върна и каза да, всичко щяло да бъде съвсем наред, стига Роланд да работи изключително внимателно, за да не разбърка последователността на вмъкнатите между листовете фрагменти, преди да бъдат заведени и описани. Библиотекарят би се радвал г-н Мичъл да го уведоми, ако направи някакви важни открития.