Прах от мечти

Ниските каменни грамади бяха подредени в низ по билото и надолу по склона. Навята пръст се беше струпала от едната страна и предлагаше убежище за дърветата рилфир с ниските им чворести клони с остри бодли. Високи треви бяха израсли на гъсти туфи от другата страна.

Туул знаеше за какво са тези камъни — древни заслони и пътни белези по земята, вдигнати от ловците Имасс, — тъй че не се изненада, когато стигнаха до края на склона и се озоваха на ръба на пропаст. Дъното й бе гъсто обрасло с дръвчета сколбъри. Туул знаеше и че под пръстта има кости, гъсто натрупани на дълбочина два или три човешки боя. Тук имассите бяха подгонвали в големия сезонен лов стада, за да паднат и загинат. Ако някой разкопаеше под дръвчетата, щеше да намери останки от бед и тенаг: натрошените им кости и рога, бивни и забити върхове на копия от сив кварц. Щеше да намери тук-там и скелети на ай, повлечени през ръба на пропастта от устрема на стадата; и може би по някой окрал, защото прерийните мечки често преследваха бед и се оказваха пленени от устремния им бяг, особено когато се използваше огън.

Поколение след поколение убийствен лов се трупаха в тези пластове и накрая всички тенаг бяха изчезнали, а с тях и окрал, и ай — и кух беше вятърът, и лишен от живот без дивия вълчи вой, без пронизителния рев на мъжките тенаг, и дори бед бяха отстъпили място на по-малките си братовчеди, бедерините, които също щяха да са изчезнали, ако двукраките им ловци бяха преуспели.

Но не бяха и Онос Т’уулан знаеше причината за това.

Стоеше на ръба, с дълбока скръб в душата, и копнееше за връщането на великите зверове от своята младост. Очите му обходиха лъжовния терен от двете страни на ямата и той видя в ума си къде се е вихрила жътвата — видя в ума си късовете месо, носени на жените, които чакаха до малките, застлани с кожа ями, пълни с вода, която се вдигаше на пара, загрята до кипване от нажежените камъни, и наяве видя нагънатата земя, издаваща готварските ями, и туфите зеленина на мястото на старите огнища — а ето там, отстрани, големия скален блок с леко вдлъбнатата повърхност, осеяна с дълги кокали, нацепени, за да се извади костният мозък.

Можеше почти да подуши силната миризма, почти да чуе монотонните песни и бръмченето на насекомите. И воя на чакащите своя ред по границата на бивака койоти. Крясъците на лешоядните птици високо в небето, пърхането на ризани и шепота на хищни пеперуди. Можеше да усети пушеците, наситени с миризмата на цвърчаща мас и опърлена козина.