Елантрис

Раоден стоя до късно да учи модификатори. Лекуването чрез аондор бе трудно и сложно изкуство, но беше решен да не позволи на никого да умира заради невежеството му. Щяха да са му нужни месеци, но щеше да изучи модификаторите за всички органи, мускули и костици.

Сарене насочи вниманието си към града. Държеше се здраво за кръста на Раоден, защото не обичаше височини, особено когато нямаше за какво да се хване. Принцът погледна над главата й и внезапно си спомни нещо от снощното проучване. Посегна да смъкне перуката й. Тя не поддаде веднага заради лепилото, но после се махна, показвайки наболите косми. Сарене се обърна с раздразнен поглед, но Раоден бе почнал да рисува.

Аонът не беше сложен. Трябваше само да укаже цел, ефект и продължителност. Когато завърши, косата й почна да расте. Лека-полека космите се удължаваха и след няколко минути златистата й коса отново стигаше до средата на гърба.

Сарене прокара невярващо пръсти през нея. След това го погледна с насълзени очи.

— Благодаря ти — прошепна тя и го придърпа по-близо. — Нямаш представа какво значи това за мен.

След това се отдръпна и го изгледа с напрегнати сиви очи.

— Покажи се.

— Лицето ми ли? — попита Раоден.

Сарене кимна.

— Виждала си го и преди — поколеба се той.

— Знам, но трябва да привикна. Искам да те видя истински.

Решителният й поглед преустанови спора. Той въздъхна и чукна яката на блузата си с показалец. За него не се промени нищо, но по смразяването на Сарене можеше да познае, че илюзията е паднала. Внезапно почувства срам и започна да рисува наново, но тя го спря.

— Раоден, не е толкова ужасно, колкото мислиш. — Тя прокара пръсти по лицето му — Казват, че телата ви са като трупове, но това не е вярно. Кожата ви може да е безцветна и сбръчкана, но под нея има плът.

Пръстът й намери раната на бузата и тя се сепна.

— Аз ти го направих, нали?

Раоден кимна.

— Както казах, нямах представа, че си толкова добър фехтовач.

Сарене докосна раната.

— Доста се обърках, като не видях къде съм те пронизала. Защо илюзията показва изражението ти, но не и раната?

— Сложно е — отвърна Раоден. — Трябва да свържеш всеки мускул по лицето си с тези на илюзията. Сам никога нямаше да се оправя. Следвах диаграмата от книгата.

— Но миналата нощ се превърна страшно бързо от Калу в Раоден.

Той се усмихна.

— Така е, защото бях подготвил две илюзии. Една на блузата и една на жакета. Когато махнах горната, долната се показа. Радвам се, че си приличах достатъчно, та да ме познаят. Естествено, нямаше примерни уравнения за собственото ми лице и трябваше да налучквам.

— Добре си се справил.

— Използвах елантриското си лице като основа. — Той се усмихна. — Ти си късметлийка, имаш мъж, който може да си сменя лицето по всяко време. Никога няма да ти омръзна.