Мъглите на Авалон (Том 2)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 2)». Краткое содержание книги:
— С талисмани или без — изфъфли заядливо една съвсем грохнала старица, — ако кралица Гуенхвифар трябваше заран и вечер да чисти на добитъка, да ражда по едно дете всяка година и да го кърми след това, нямаше да остане и помен от красотата й! Така си е, и нека Бог я благослови, но ми се ще някой свещеник да ми обясни защо тя е надарена с всички блага в този живот, а за мен остава само мъката?
— Стига си мърморила — сряза я първата жена. — Нали ще се натъпчеш до насита днес, и ще гледаш всички тези прекрасни лордове и техните дами, а пък и нали знаеш какво казваха някога друидите? Кралица Гуенхвифар е вършила добро, когато е била преди на този свят, и затова в този си живот носи красиви рокли и скъпоценности, и кралска корона, а такива като теб и мен са бедни и грозни, защото не сме заслужили друго. Някой ден, ако внимаваме да бъдем добри и честни в този живот, ще можем да се родим отново с по-щастлива съдба.
— Да, да — изсумтя старицата, — всичките са една стока — и друиди, и свещеници. Така разправят друидите, свещениците пък казват, че ако изпълняваме съвестно дълга си тук, на земята, ще отидем след смъртта си небесата, ще седим редом с Исуса Христа и никога няма да идваме обратно на този порочен свят. Каквото и да разправят, всичко опира пак до там — някои са родени в нищета и така си умират, а други винаги получават това, което пожелаят!
— Ама и тя май не е много щастлива — намеси се друга жена от тълпата. — Може да си е кралица, но не е родила на Артур ни едно детенце, а пък аз си имам хубав син, който сега ме отменя на нивата, и две дъщери — едната се омъжи и живее близо до мен, а другата прислужва на монахините в Гластънбъри. А кралица Гуенхвифар, ще не ще, трябваше да осинови сър Галахад — сина на Ланселет и собствената й братовчедка Илейн, за да има кой да наследи трона на Артур!
— Тъй, тъй, така разправят те — обади се четвърта старица, — но и ти, и аз знаем кога кралица Гуенхвифар я нямаше дълго време в Камелот — беше през шестата или седмата година от царуването на Артур. Всички брояхме тогава на пръсти месеците. Жената на доведения ми брат слугуваше тогава в кухните на замъка, и всички говореха, че кралицата не прекарва нощите си в леглото на краля…
— Я млъкни, стара клюкарке! — намеси се пак първата жена. — Само да те чуе някой от шамбеланите, и ще те накиснат навън в езерото, както правят с клеветниците! Аз пък казвам, че Галахад е смел рицар и от него ще излезе добър крал, и да живее крал Артур! Какво ме интересува коя е майката на Галахад? Мен ако питаш, прилича повече на копеле на Артур — рус е също като него. Ами виж там сър Мордред — всички знаят, че е незаконен син на краля от някаква уличница.
— Чувала съм по-лоши неща за него — намеси се друга. — Говорят, че е роден от фея, и че Артур го е приел в двора, а пък заложил душата си в замяна — за да живее сто години. Ще видите, че и сър Мордред няма да остарее, също като Артур — вижте го само, трябва да е минал петдесетте, а може да мине за тридесетгодишен!
Друга старица изруга.
— Защо не престанете да дрънкате врели-некипели? Ако дяволът наистина имаше пръст в тази работа, можеше поне да стори тъй, че Мордред да прилича на Артур, за да могат хората да приемат него за престолонаследник! А майката на Артур произхождаше от Древните, расла е на Авалон — никога ли не сте виждали лейди Моргана? Тя беше мургава — като елфите, и Ланселет е такъв… По бих повярвала на това, което се говореше едно време — че Мордред е копеле на Ланселет и че го е родила лейди Моргана! Само ги вижте двамата — а пък и лейди Моргана си беше много хубава по своему, макар и дребничка и мургава.
— Ама я няма сред дамите — отбеляза някой и жената, която бе познавала една от кухненските прислужници, каза авторитетно:
— Ами че тя се скара с Артур и отиде в царството на феите! Всички знаят, че в нощта срещу Всех Святих тя лети около замъка, яхнала лешников клон, и види ли я някой, тутакси ослепява!
Моргана усети, че я напушва неудържим смях и зарови още по-дълбоко лице в шала си. Рейвън се обърна възмутено към нея, но Моргана само поклати отрицателно глава — трябваше да мълчат на всяка цена, за да не ги забележат.
Рицарите бяха започнали да заемат обичайните си места. Докато сядаше, Ланселет изведнъж вдигна рязко глава и се взря в тълпата. Моргана се изплаши, защото имаше чувството, че той ще я познае, ако срещне погледа й — затова сведе още по-ниско очи. Шамбеланите вече кръстосваха залата, наливаха вино на рицарите и на техните дами, а на хората от простолюдието струпани в другия край на залата — хубава тъмна бира от кожени мехове. Моргана подаде своята чаша и чашата на Рейвън, за да ги напълнят, и когато Рейвън поклати отрицателно глава, изсъска в ухото й: