Тъмна е луната
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тъмна е луната». Краткое содержание книги:
— Изкуството на разказвача е древно и благородно — надуто изрече Лиан. — То е недостъпно за пошлото невежество.
— И аз ли съм от невежите, които хулиш? — попита тя с лукава усмивчица. — Има и още нещо, което всички вършат. И то ли е присъщо само на пошлото невежество?
— Не и когато участвам аз — веднага отвърна Лиан.
Каран го претърколи по гръб.
— Предавам се! — изпъшка той.
Лиан плъзна пръсти по шията й и изведнъж попита:
— Къде е твоята сребърна верижка?
— Продадох я в Туркад. Щеше да ми се пръсне сърцето от мъка.
Той се вторачи в нея.
— Заради мен, нали? А аз тогава мислех, че си ме изоставила.
— И все пак те обичах. Страхувах се за тебе. Прахосах толкова пари за подкупи, за да те измъкна от тъмниците на Игър.
— Колко?
— Три златни тела.
— О-о… — стъписа се Лиан. — Колко жалко…
— И пак бих го направила. — Полежаха прегърнати блажено и тя се сепна. — Но отдавна исках да те питам нещо за верижката.
— Какво? — сънено смънка той.
— Знакът на майстора… знаеш, че всички стари писмена са ми интересни.
Лиан пък се отнасяше с безразличие към клеймата на незнайни бижутери, но отвори очи.
— Как изглеждаше?
Тя очерта с пръст заплетен знак на пода.
— Не беше така…
Изтри линиите и започна отначало. На третия път успя. Лиан се подпря и погледна отблизо.
— Убеден съм, че познавам този знак. Това ли беше въпросът ти?
— Видях и име, гравирано по-късно с доста несигурна ръка, за разлика от знака. Фиа… Фиам… Фиакра!
— Фиакра! — Лиан буквално подскочи. — Сигурна ли си?
— Виждаше се ясно, което значи, че верижката не е носена дълго след гравирането му. Коя е Фиакра? Някоя от приятелките ти ли?
— Убитото сакато момиче от преданието! — възкликна той. — И клеймото… Ами да! Това е знакът на Шутдар. — Закуцука развълнуван из стаичката. — Колко е древна тази верижка, ако е създадена от Шутдар! Подарил я е на момичето малко преди да унищожи флейтата. Ето защо Кандор е изградил Голямата кула в Катаза, като е използвал за образец верижката. Но какво го е подтикнало?… Каран, трябва да намеря тази верижка.
— Няма я — сви рамене тя, леко разтревожена от новата му приумица. — Когато излезем оттук, ще попитам Шанд при кой прекупвач я е занесъл. Може още да е при човека.
— Може би… — проточи Лиан със съмнение.
Представяше си само един начин да излязат някога оттук, но сега не искаше да мисли за това.
След още няколко часа нахълтаха двама от пазачите им и откъснаха Лиан от нея.
Тя остана насаме със страховете си, но след няма и половин час я изведоха. Върнаха я в залата, където машината си висеше във въздуха. Тъкмо навреме, за да види как завличат Лиан върху никаква плоча, вградена в пода. Тя скочи, но не успя да се пребори с пазачите.
Рулке стоеше върху машината и размахваше юмрук. Каран не чу какво казва той, защото въздухът около творението му се разкриви и Лиан изчезна. Рулке веднага слезе да се посъветва с гашадите и тя долови, че машината не е проработила правилно. Никой не знаеше къде е запратен Лиан.
Стомахът й се сви от ужас. Рулке се развика на тантурестия Джарк-ун, който се почеса по широкия гръб, завря се под машината и дръпна нещо. Пак неуспех. Накрая и Рулке се пъхна отдолу да погледне. Гласовете зазвучаха по-гръмко, изваждаха части от творението и ги нагласяха отново. Каран имаше време да се овладее. Не искаше да показва, че е разтревожена за Лиан, дори че той не й е безразличен.
Гашадите шетаха наоколо. Позна неколцина от премеждията си в пещерите на Ашмод. Идлис, разбира се, сега със сцепена устна и отекла буза. Розовоокият албинос Ребан. Фанатичната млада жена с див поглед и бръсната глава, чието име тъй и не научи.
Изглежда премахнаха затруднението. Рулке провери какво са направили, пак скочи върху машината, побутна леко лостовете и се усмихна. Гашадите се изнизаха, в залата останаха само тя и Рулке. Той може би очакваше поредната изненада от нея, но Каран не бе намислила нищо. Какъв смисъл имаше да бяга, без да е постигнала онова, за което бе дошла? Вече не се боеше за себе си.
В разговорите си с Лиан, Рулке често бе проявявал някакво весело презрение. Сега обаче наблюдаваше Каран предпазливо и тя изведнъж осъзна колко нелепо е положението. Усмихна се. Не вярваше той да се плаши от нея, но се чувстваше неуверен. Тя се различаваше от другите му врагове. Ако знаеше колко всъщност й бе провървяло преди и що за безсилен враг има насреща си…