Огън и кръв
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: История на дома Таргариен #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559197
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огън и кръв». Краткое содержание книги:
Вълнуващата история на Таргариените оживява
Столетия преди събитията от „Игра на тронове“ домът Таргариен – единствената фамилия господари на дракони, преживяла Ориста на Валирия – се установява на Драконов камък. „Огън и кръв“ започва със сказанието за легендарния Егон Завоевателя, създателя на Железния трон, и продължава с описанието на поколенията Таргариени, борили се да завладеят това легендарно седалище на власт, чак до гражданската война, която почти унищожава династията им.
Какво всъщност се случва по време на Танца на драконите? Защо е толкова гибелно да се посети Валирия след Ориста? Какви са най-ужасните престъпления на Мегор Жестокия? Какъв е бил Вестерос, когато драконите са властвали в небесата? Това са само някои от въпросите, получили отговор в хрониката, разказана от учен майстер на Цитаделата и съдържаща над осемдесет черно-бели илюстрации от художника Дъг Уитли.
„Огън и кръв“ е първата част от двутомната хроника на Таргариените, изненадваща с ново разбиране за динамичната, често кървава и винаги завладяваща история на Вестерос.
Макар нападателите да заобиколили Драконов камък, несъмнено убедени, че древната твърдина на Таргариен е твърде здрава за щурм, те нанесли тежки щети на Дрифтмарк. Градчето на подправките било жестоко опустошено, труповете на мъже, жени и деца лежали по улиците оставени за храна на чайки, плъхове и врани, сградите били опожарени. Градчето никога повече нямало да бъде пресъградено. Висок прилив също бил подпален. Всички съкровища, които Морската змия докарал от Изтока, били погълнати от огъня, слугите му били посечени, докато се опитвали да избягат от пламъците. Флотата на Веларион загубила почти една трета от силата си. Хиляди загинали. Но нито една от тези загуби не била усетена толкова дълбоко като тази на Джейсерис Веларион, принц на Драконов камък и наследник на Железния трон.
Най-младият син на Ренира също изглеждал изгубен. В бъркотията на битката никой от оцелелите като че ли не бил сигурен на кой кораб е бил принц Визерис. Мъже и от двете страни предполагали, че е мъртъв, удавен или изгорен, или заклан. И макар брат му Егон Младшия да избягал и да останал жив, цялата радост от това изоставила момчето; никога нямало да си прости, че скочил на Буреносец и оставил малкото си братче на врага. Записано е, че когато Морската змия бил поздравен за победата му, старецът казал: „Ако това е победа, моля се никога да не спечеля друга“.
Гъбата ни казва, че имало двама мъже на Драконов камък в онази нощ, които пили за касапницата в една опушена кръчма под замъка: драконовите ездачи Хю Чука и Улф Белия, които летели на Вермитор и Среброкрил в битката и оживели, за да се хвалят с това.
— Вече сме рицари, наистина — заявил Хю Коравия.
А Улф се засмял и казал:
— Майната му на това. Трябва да сме лордове.
Момичето Коприви не споделило празнуването им. Тя летяла с другите, била се също толкова храбро, палела и убивала като тях, но лицето ѝ било почерняло от пушек и прошарено от сълзи, когато се върнала на Драконов камък. А Адам Веларион, доскоро Адам от Хъл, подирил Морската змия след битката; какво са си говорили двамата дори и Гъбата не казва.
Две седмици по-късно, в Предела, Ормунд Хайтауър се оказал заклещен между две армии. Тадеус Роуан, лорд на Златна дъбрава, и Том Цветята, Копеле на Горчив мост, връхлитали към него от североизток с голямо воинство конни рицари, докато сир Алан Бийзбъри, лорд Алан Тарли и лорд Оуен Костейн обединили силата си, за да отрежат отстъплението му към Староград. Когато воинствата им го обкръжили на бреговете на река Медовината, нападайки го едновременно във фронт и в тил, лорд Хайтауър видял, че редовете му се разбиват. Поражението изглеждало неизбежно… докато една сянка не се понесла над бойното поле и ужасен рев прокънтял отгоре, врязвайки се в грохота на стомана в стомана. Дракон дошъл.
Драконът бил Тесарион, Синята кралица, кобалт и мед. На гърба ѝ яздел най-младият от тримата синове на кралица Алисент, Дерон Таргариен, на петнайсет, скуайър на лорд Ормунд, същият нежен и кротък момък, който бил някога млечен брат на принц Джейсерис.
Идването на принц Дерон и неговия дракон обърнало вълната на битката. Сега атакували мъжете на лорд Ормунд и крещели проклятия към враговете си, а мъжете на кралицата побягнали. Към края на деня лорд Роуан се оттеглял на север с останките от воинството си, Том Цветята лежал мъртъв и изгорен сред тръстиките, двамата Алан били пленени, а лорд Костейн издъхвал от рана, нанесена му от черния меч на Джон Рокстън Дръзкия, Създателя на сираци. Докато вълци и гарвани се хранели с труповете на убитите, Ормунд Хайтауър угощавал принц Дерон със зубър и силно вино и го помазал в рицарство с легендарния валириански дълъг меч Бдителност, назовавайки го „сир Дерон Сърцатия“.
Принцът скромно отвърнал:
— Милорд е много мил да каже това, но победата принадлежи на Тесарион.
На Драконов камък над черния двор надвиснала атмосфера на униние и пораженство, когато до тях стигнала вестта за разгрома на Медовината. Лорд Бар Емън стигнал дотам да подхвърли, че може би е дошло време да прегънат коляно пред Егон Втори. Кралицата обаче на давала и дума да се изрече. Само боговете истински познават мъжките сърца, а женските са още по-странни. Разбита от загубата на един син, Ренира Таргариен като че ли намерила нова сила след загубата на втори. Смъртта на Джейс я втвърдила, прогорила всичките ѝ страхове и ѝ оставила само ярост и омраза. Все още разполагаща с повече дракони, отколкото брат ѝ, Нейна милост сега била решена да ги използва, независимо от цената. Щяла да изсипе огън и смърт над Егон и всички онези, които го поддържали, заявила тя на черния съвет и или щяла да го откъсне от Железния трон, или да загине.