Обладаване
- Автор: Байетт Антония Сьюзен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обладаване». Краткое содержание книги:
плътта ми вкоравява в тишината,
а пък дошлите мъкнат свойта грижа,
горчива скръб, тревога, недоверие,
аз, по съвет на духовете, имам
как да помогна, да импровизирам
подобен наглед, да заместя тайните,
та мъката да утеша, да сблъскам
неверниците с явни доказателства.
Че бели ръкавици или нишки
от паяжина също тъй се движат
и сепват, като дланите без тяло;
по тънка нишка коледни венци
от полилея падат. А каквото
едничък медиум умее, скъпа,
туй двама до безкрай ще подобрят.
Ти като феичка си тънка, мила,
ей тъй минаваш между паравани.
И с ръкавички ярешки ще пипнеш
игриво коленете на скептика,
ще вейнеш роклята, а по брадата
ще пръснеш благовоние, нали?
Какво приказваш ти? Не щеш да лъжеш?
Ще си припомниш може би каква си,
а и каква бе: хубавко слугинче,
чиято господарка не харесваше
как замечтано взираш се в сина й.
Кой ти помогна, кой ти даде дом
и неговата същност — хляб и дрехи,
и кой откри в теб невидени дарби,
и кой насочи твойта замечтаност
към полза и духовна, и парична?
Признателна ли си? Добре. Тогава
да влезе с признателността доверие!
Тез дребни хитрини — те са изкуство,
що има проста и висока форма —
жените знаят туй, които в кукли
от восък влагат страст и сръчност, дето
мъжът, с широката душа, ще спастри
за мраморните ангели; които
възглавнички отрупват със цветя,
а те върху платно ще смаят всеки
в палата или в градската галерия.
За теб е тоя мизансцен лъжа.
За мен — изкусност и дори изкуство,
и приказка, която крие истина —
така е даже в най-добрата книга.
Нали изкуствата си имат средства —
каденца, темпер, камък. Бди в боите
Вечната Майка, в идеална форма
(пък ако ще да е била модел
не тъй достойна, да речем, мома).
А през езика славните поети
поддържат идеала: Беатриче
е с нас, макар че Данте е изтлял.
И пак така, през тая бедна плът,
със стон и пот, с призляване и вопли
на зверове, възвишените духове
показват се на тия, дето чакат.
През тая плът подтикват сръчността,
която пали фосфор, сплита възли
и рязко вдига стола от килима.
Плетат си духовете плът и дреха
от въздух и от моя спарен дъх,
чиято топлина сега ти давам
с целувка. Но пък ако те не дойдат,
то ние с теб ще ги онагледим
с изкусни пръсти, с тоя същи дъх,
надигащ тежкия воал от плът…
Нали разбираш?
Таз вечер дъх на дух, омайно сладък,
изпълва флейтата. Но друга — моят, твоят,
от тях обучени, ще вкарат в плът
гласа им, ако те не щат да свирят;
и в тоновете пак ще е въздишката
на сладка жал и сладостна надежда —
изкуството не лъже, мила моя,
не сме в съдебна зала, ни в аптека,
изкусност иска тази висша истина,
която ни разкриват те, нали?
Не впервай в мен окръглени очи,
изпълнени с въпрос и със сълза.
Изпий до дъно билковото вино —
ще ти помогне — и ела спокойно,
в очите погледни ме, дай ръка,
чуй общия ни дъх. Когато първом,
от мен месмеризирана, душата ти
ми се разкри, както цветята сутрин
към слънцето разтварят чашки, схванах,
че си избрана и че си душа,
съвсем податлива на моите сили.
В очите погледни ме. Ще съзреш
в тях обич на добра жена и още
каквото духовете ти разкрият, скъпа.
Попий без страх. Сега се унеси
с улегнал пулс, дорде с ръка по-силна
крепя те аз. Защото любовта ми
безмилостно за теб твори добро.
Не знаеш ли — жените сме безсилни
в света предметен, овладян от Разума,
където механично мерят всичко.
Там ние сме играчки и дрънкулки,
цветя във ваза със отрязан корен,
сияйни еднодневки. Ала тук,
в таз тайна стая, цялата в завеси
ефирно меки, дето светлинки
мъждукат и блещукат, дето всички
контури, всички звуци, стават смътни,
тук ний сме силни, тук ирационалното,
незримите интуитивни сили
говорят ни по женски, тук предават
сигналите си с галванични нишки
незрими сили с непонятна воля.
Това е негативният ни свят:
невидимо, нечуто, необятно
говорят с нас — през нас — че само ние
долавяме импулсната им сила.
Ела в тоз свят обърнат, Джералдин,
тук силата тече нагоре, както
във сферата, где лявото е дясно,
и тук, на трон, жените носят мантии,
уханни розови венци, корони,
в косите диаманти, сардоникс,
рубини, лунни камъни и перли,
все кралски знаци; тук сме ние жрици,
кралици, всичко следва нашата воля.
А всеки маг е фокусник. И ние
равняваме се с всичките жреци,
които в масите подхранват вяра
със фойерверки, за да впечатлят
с небесни символи онез лениви