Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Игрите на Палача [bg]
Игрите на Палача [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Игрите на Палача [bg]

Электронная книга - «Игрите на Палача [bg]». Краткое содержание книги:

С фабула от разтърсващи събития, авторът Виктор О’Райли се нарежда до такива майстори на напрежението като Робърт Лъдлъм и Кен Фолет с един разказ за смъртоносни игри и невидими играчи. Военният фоторепортер Хюго Фицдуейн открива тялото на обесено момче на собствената си земя. Момчето се оказва ученик от местното училище; на пръв поглед всичко сочи самоубийство. Но когато малко след това на тялото на един терорист откриват същата татуировка като тази на обесеното момче, Фицдуейн тръгва по следите на истината. Само един човек носи отговорността за тези жестокости. Жесток садист, но гениален садист, който владее целият свят. Наричат го Палача. А играта му току-що започна…
1 ... 194 195 196 197 198 199 200 201 202 ... 228
Перейти на страницу:

Фицдуейн и Джудит вече бяха заели позиция на втория етаж, откъдето имаше добра видимост към задния двор и изхода на тунела откъм кея. Разбра къде се крият Мъроу и Андреас, проследявайки стрелбата им. Оранжерията, където бяха намерили подслон, представляваше водопад от чупещо се стъкло. „Дано да се опазят от натрошените стъкла — мислеше си той. Защо точно там бяха решили да търсят прикритие, когато имаше по-удобни за тази цел места“.

Трийсетина метра встрани една фигура с маскировъчни дрехи пълзеше към задната страна на оранжерията. Явно Андреас и Мъроу не виждаха това. Човекът в маскировъчните дрехи спря и извади два цилиндрични предмета от торбата, която бе на колана му. На Фицдуейн му се стори, че чува как иглата на първата граната бе изтеглена и хвърлена настрана. Той грабна УКВ-то и се опита да се свърже с Мъроу. Терористът се изправи и замахна, за да метне гранатата, Фицдуейн пусна УКВ-то и вдигна пушката. Спусъкът изщрака на празно.

Три последователни куршума от „Узи“-то на Джудит уцелиха терориста в главата. Той се претърколи напред, гранатата се изплъзна от ръката му и се спря под една строителна количка. Веднага след експлозията Фицдуейн вдигна глава и видя как количката полетя във въздуха и с плясък се приземи в едно декоративно езерце със златни рибки, които изхвърчаха от водата и паднаха на камъните около езерото.

Джудит пускаше единични изстрели в изхода на тунела. Фицдуейн се свърза с Мъроу.

— Добре ли сте?

— Не сме ударени — каза Мъроу, — макар че сме изпонарязани от стъклата. Не можем да се измъкнем. Ония в тунела са твърде много.

— Използвахте ли гранатомета?

— Не още. Не можем да се прицелим от засипващия ни огън.

— Отдясно на изхода на тунела има резервоар с бензин — каза Фицдуейн. — За безопасност е покрит с пясък и бетон от всички страни. Една тръба тръгва от него и минава през тунела чак до кея.

— Сещам се — каза Мъроу, — оня безформен купол отдясно на тунела.

— Точно така — каза Фицдуейн, — кажи на Андреас да потърси заряди „М433 HEDP“.

Настъпи тишина. Джудит се обърна към Фицдуейн:

— Засега не им позволявам да действат, но скоро ще ми свършат патроните — тя вдигна два пълнителя — останаха само тези — стреля отново и сложи предпоследния пълнител.

— Намерихме четири такива заряда — обади се Мъроу, — има и някакви „М397“ и „М576“.

— Заредете с два от „397“ — каза Фицдуейн — и после сложете четирите „HEDP“.

След кратка пауза Мъроу докладва:

— Готово.

В този момент от тунела изскочи един човек с граната в ръка. Фицдуейн и Джудит стреляха едновременно. Човекът се препъна, но с последни сили хвърли гранатата. Безпомощно видяха как тя падна в оранжерията. Избликна силна кафява струя и заля всичко наоколо.

— По дяволите — каза Мъроу, — гранатата падна в някакъв течен тор. Сега целите сме окъпани с него.

— Това ще ви е обица на ухото — каза Фицдуейн, — само глупак би се скрил в оранжерия.

— Давай нататък — обади се Джудит. Фицдуейн се усмихна. Джудит имаше типично швейцарско чувство за хумор и умение за стрелба.

— Мъроу, при подадена команда изстреляйте двата „397“ в тунела, а останалите четири в резервоара. И ако улучите, тичайте през глава към главния вход, ще ви чакаме там.

— А ако нищо не стане? — измърмори Мъроу под носа си.

— Готова ли си? — попита Фицдуейн.

— Да — отговори Джудит.

— Огън!

Стреляха едновременно, Фицдуейн забеляза, че в оранжерията има някакво раздвижване — Мъроу стреляше с автомата.

При масирания противников огън терористите потърсиха прикритие и стрелбата откъм тунела намаля. Андреас се показа с гранатомет в ръце. Прикриващият го огън намаля, защото Джудит бе свършила патроните, а Фицдуейн презареждаше. Терористите от тунела надигнаха глави.

1 ... 194 195 196 197 198 199 200 201 202 ... 228
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)