Бунт [bg]

Други шотландци сновяха между труповете не за да открият признаци на живот, а за плячка. Мъже, които се бяха сражавали боси, сега с благодарност сваляха ботушите от краката на мъртъвците. Някои прерязваха ремъците на закачени за коланите кесии или измъкваха мехове с вино от торбите, завързани за седлата. Други събираха шлемове, паднали мечове и по-дребни части от брони. Около рицарите, най-богати сред мъртъвците, се събираха малки групички мародери, които се биеха помежду си за по-добра плячка.

На места из бойното поле продължаваха да се водят по-ожесточени схватки, в които полудели от болка и ужас мъже се посичаха един друг. Един шотландец падна в калта с гърло, пронизано от стрела. Уелският стрелец, който я изпрати, миг по-късно също се строполи с разсечен от секира гръбнак. Потънал в кръв пехотинец, който едва се държеше на крака от изтощение, заби кинжала си в корема на друг мъж. Завъртя го, пъшкайки от усилието, и двамата с жертвата паднаха заедно на колене. Недалеч един английски оръженосец ревеше колкото му глас държи и размахваше като обезумял меча си срещу пристъпващите към него шотландци. Заби щита си в лицето на един и той политна назад, а в това време друг хвана ръката на оръженосеца, която държеше меча, и даде възможност на трети да пристъпи напред и да забие кинжала си между ребрата му.

Английски рицар, един от малцината, които все още бяха на коне, се опита да си пробие път през струпалите се шотландци, като пришпори бойния си кон надолу по дигата по посока на Аби Крейг — единствения път, който водеше извън касапницата, след като мостът беше в пламъци. Хората се разбягаха пред него, някои бяха безжалостно отхвърлени встрани. Когато рицарят се втурна напред, един от командирите на Уолъс се наведе с меч в ръката. Запазвайки самообладание, мъжът се извърна и замахна с меча към един от задните крака на коня, докато той минаваше покрай него. Набраната от животното инерция изби меча от ръката му, но вредата беше нанесена. Конят изцвили и се строполи върху предните си крака, които се счупиха под собствената си тежест. Рицарят излетя от седлото и се претърколи по дигата. Докато се мъчеше да се изправи, върху него връхлетяха трима шотландци. Един нададе победоносен вик, дръпна шлема на рицаря и преряза гърлото му с кинжала си, оставяйки широка червена резка под крещящата му уста.