Преследваният
- Автор: Хейг Брайан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преследваният». Краткое содержание книги:
Но когато шестима служители на Алекс са убити в един ден, той наема бившия заместник-директор на КГБ Сергей Голицин за шеф на охраната си. Колкото и съобразителен да е Алекс в бизнеса си, той не може да предвиди заговора между Голицин и мафията да присвоят богатството му, да го уличат в ограбването на собствената му банка и да го убият.
Отвлечен, пребит и заставен да прехвърли авоарите си на поръчителя на похищението му, Алекс успява да избяга в Съединените щати заедно със съпругата си. Но вместо да получи там убежище, самият директор на ФБР го използва като пионка в отношенията си с руснаците и той попада в затвора. Ала руската мафия ще го стигне и там.
Колдуел изобщо не подозираше какво му се гласи. Мястото му в този момент бе при най-добрите и способни юристи от Министерството на правосъдието, които да го подготвят за една контраофанзива, в която Алекс Коневич бе вложил цяла година от живота си и огромни суми пари. А вместо това, докато Колдуел дъвчеше салата от краставици, отпиваше от голяма диетична кола и се хвалеше с непобедимостта си в съдебната зала, неговите опоненти му залагаха капан.
Стратегията им можеше да се опише като последно залагане ва банк — отчаяна тактика, която едва ли биха си позволили срещу по-обигран противник. Подобна идея би могла да хрумне само в главата на пълен аматьор в правната материя, какъвто беше Алекс Коневич.
След пет дни най-внимателно обсъждане и претегляне на всички за и против, професионалистите от ПНР я бяха одобрили, но само като последна възможност.
Единственият й шанс за успех бе да свари властите неподготвени.
В мига, когато вратата на конферентната зала се затвори зад тях, Алекс и Елена се прегърнаха и целунаха. След това Елена се изтръгна от обятията му и каза:
— Михаил се обади тази сутрин. Новините от Москва са добри.
— Какво разбираш под добри?
— Голицин и Ники Козирев са били застреляни снощи.
— Как? — попита той. Без усмивка, без гримаса на задоволство. Просто: „Как?“
— Михаил е изпълнил всичко, което му беше възложил. Убедил Юри Ходорин да предложи пет милиона долара за премахването на Ники. Както и бе предположил, това не му е струвало никакви усилия. На Юри и без това му било писнало да изтребват хората му, не можел повече да търпи Ники да му съсипва бизнеса.
— Кой го е убил?
— Самоубил се е, Алекс.
— Колко поетично! А Голицин?
— Тук Михаил има само предположения, нали разбираш?
Алекс кимна.
— Ники научава, че има награда за главата му, искам да кажа, той трябваше да го научи, нали така? И явно допуска, че Голицин стои зад цялата работа.
— Няма доверие между разбойници. Нека отгатна: Козирев му е върнал услугата?
Тя кимна. След малко Алекс попита:
— А какво става с Татяна Лукина?
— Уволнена и арестувана. Снимките и касетите, които Михаил е дал на бившето й гадже, са свършили работа. Освен това е уволнен и министърът на правосъдието.
Алекс най-после си позволи да се усмихне. Той току-що бе предизвикал смъртта на двама души и съсипал живота на други двама. Разбира се, всички те се бяха опитали да го убият, и то неведнъж, като му бяха причинили неописуеми страдания. Усмивката му беше студена и някак отнесена, сякаш той не беше мъжът, когото Елена бе познавала допреди година.
— Значи, това е — каза той. — Нямаме повече врагове в Москва.
— Вече нищо не могат да ни направят, Алекс. Проблемите ни са само тук.
Алекс наведе глава и няколко мига оглеждаше замислено чехлите на краката си. После попита Елена:
— Колко време имаме?
Тя погледна часовника си.
— Около четирийсет и пет минути.
Той отиде до масата и взе един стол. Пренесе го до вратата и го подложи под голямата месингова дръжка така, че да не може да се отвори отвън. След това се обърна към Елена:
— Гладна ли си?
— Ни най-малко. А ти?
Храната бе избутана встрани. След по-малко от две секунди костюмът на Елена бе захвърлен на пода; неговият затворнически гащеризон му отне още по-малко време. Двамата се качиха на масата и през следващите четирийсет минути направиха всичко по силите си, за да наваксат четиринайсетте месеца раздяла.
Излишно бе да си казват — макар и двамата да го усещаха, — че това можеше да им бъде за последно.
Ем Пи призова първия си свидетел.
Задната врата на съдебната зала се отвори и Ким Париш премина с бързи стъпки по пътеката. Главата на Колдуел се извърна толкова рязко, че шията му за малко не се прекърши. Двамата с Тромбъл, който седеше точно зад него, размениха погледи.