Скритата империя
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скритата империя». Краткое содержание книги:
Когато ксеноархеолозите откриват кликиски метод, който може да превръща газови гиганти в нови животворни слънца, хората незабавно изпитват новата технология. Резултатът е катастрофален, защото привидно необитаемите газови гиганти са родни светове на друг извънземен вид — безкрайно могъщите хидроги. Тези същества пращат армади от големи колкото градове бойни кораби с една-единствена цел: да унищожат и последния човек в галактиката.
Гордите светове на човечеството не разбират жестоките реалности на галактиката и сега са изправени пред собствената си гибел.
С тромава походка, по която можеше да се прецени сериозността на нанесените му повреди, в тронната зала влезе ОХ. Венцеслас погледна дребното старо компи, извитата му ръка и огънатата скоба на левия му крак. Отраженията по сребърната повърхност издаваха монтираните нови части. На много места по корпуса му имаше драскотини и вдлъбнатини.
— Ще представя свидетелските си показания, когато пожелаете, председателю Венцеслас — каза андроидът. — Въпреки че само аз оцелях от експлозията, не мога да дам почти никаква друга информация, освен вече излъчените записи.
Базил прехапа устни.
— Имаш много по-важна задача, ОХ. Разполагаме със съвсем малко време. Принц Питър трябва колкото може по-скоро да бъде представен на обществеността. Нямаме друг избор.
ОХ не се изненада, макар че реакцията му изразяваше известно съмнение.
— Подготовката му не е приключила, господин председателю.
— Ще трябва да се примирим с това. Ханзата отчаяно се нуждае от приемственост и принцът ще осигури необходимата увереност. Поради младостта му отначало хората ще са склонни да му прощават грешките. — Той се обърна и гвардейците застанаха мирно, готови да реагират в момента, в който Базил им даде заповеди.
— Искам тронната зала незабавно да се разчисти и възстанови. Не жалете средства. Докарайте всички материали, които ви трябват, но не разпространявайте образи от щетите. Не искам обществеността да ги вижда. Никога. Следващия път, когато покажем тронната зала, тя ще изглежда като нова — всъщност по-внушителна от всякога. Крал Фредерик е мъртъв, но не можем да позволим на никого да узнае колко тежък удар са ни нанесли хидрогите. Общественият шок ще причини още повече щети.
Пелидор зарея поглед в пространството — обмисляше как най-дискретно да събере работни групи от архитекти и строители.
— Веднага след погребението ще устроим величествена коронация на крал Питър — продължи Базил. — И искам искрено празненство. Нали знаете: „Да живее новият крал!“ — Той закрачи пред учителското компи. — Ела, ОХ. С теб трябва да напишем първата публична реч, която ще произнесе принц Питър. Мисля, че знам точно какво ще каже.
Когато Питър излезе на парадния балкон на Двореца на шепота. Базил го наблюдаваше с целия критичен скептицизъм на режисьор на скъпи представления.
Прическата и дрехите на принц Питър бяха безупречни, позата и поведението му бяха достойни за възхищение. Председателят почти не забелязваше следи от някогашното гаменче Реймънд Агуера. Питър приличаше на крал Фредерик като млад. Вярно, през последните месеци много от старите снимки и холограми бяха фино обработени, за да подчертаят приликата между двамата.
Публиката с изненада научи за съществуването на младия принц, защото семейният живот на крал Фредерик бе пазен в строга тайна. Но в такива мъчителни времена народът нито се смая, нито протестира, а изпита облекчение, че короната на Ханзата ще бъде предадена на нов владетел, както и съчувствие към младежа за загубата на уважавания му „баща“. Хората помнеха стария Фредерик като мил и великодушен и царуването му — като съвсем спокойно. Сега имаха нужда от по-силен монарх.
В началото на многократно репетираната си реч принц Питър вдигна ръце, както го бяха инструктирали. Тълпата на площада одобрително изрева.
— Обръщам се към моя народ на Земята и към всичките си поданици в ханзейските колонии. Позволете ми да се представя. — Той наперено се усмихна. — В бъдеще сигурно често ще се виждаме.
Базил се намръщи на небрежното импровизирано подмятане. Речта не беше написана така, но хората се засмяха — искрено се засмяха, — което бе окуражаващо и носеше огромно облекчение след шока и скръбта. Макар Базил да се подразни, че младежът нарушава сценария, може би инстинктът му не го лъжеше. Сърдечният и любим владетел можеше по-успешно да сплоти народа от някой съсухрен идол.
— Баща ми е мъртъв и аз трябва да стана ваш нов крал много по-рано, отколкото се надявах. Архиотецът ме съветваше в това трудно време, даваше ми благословията на единството, и сега съм готов. Обещавам ви, че винаги ще служа с всичките си способности… ако вие ми обещаете да сторите същото за благото на цялото човечество.
Тълпата зааплодира и Базил кимна. „Тези времена изискват силен и решителен владетел. И не е излишно да е и обаятелен.“
Датата за коронацията вече бе насрочена, както и за погребението на стария крал Фредерик. Тези зрелища щяха да отвлекат вниманието на хората от страха им, че хидрогите ще ударят пак.