Магическият кръг

— Тъй като съм хвърлил съвсем бегъл поглед върху тях, отговор не мога да дам — отвърна Волфганг. — Знам обаче две неща. Едното е, че първите философи — от Платон до Питагор, вярвали, че земната сфера е спусната в пространството с определено равновесие на вибрациите. Но подробности относно източниците на енергия остават неясни и недоизказани, защото се е вярвало, че те са ключов елемент на мистериите. На смъртния си одър, малко преди да изпие чашата с отрова, Сократ споделя с учениците си, че погледната отгоре, Земята прилича на онези кожени топки, които по това време правели от съшити разноцветни парчета. Това описание е по-скоро на Питагоровия многоъгълник — додекаедър, фигурата с дванайсет стени, всяка от които е петоъгълник. Това е най-свещената фигура на Питагор и питагорейците. Според тях Земята е гигантски кристал — днес това нещо се нарича кристална решетка — предавател, който излъчва и улавя енергия от Космоса и от земните недра. Според тях този кристал би могъл да се използва и с цел да се упражнява психически контрол в широк мащаб и да се манипулират ключовите точки на напрежение. Освен това си представяли, че ако вътреземните сили са правилно „настроени“, ще вибрират като камертон в хармония със съответните енергии от небето.

— Добре — намесих се. — Да предположим, че Земята наистина е гигантски енергиен пояс, както очевидно мислят всички. Тогава вероятно бих могла да разбера защо хората, които се стремят към власт, биха искали да се доберат до картата с тези важни точки. Но когато става дума за „мистериите“, нека не забравяме, че Сократ и Питагор въпреки всички тайни, които са им били известни или може би тъкмо поради тях, в крайна сметка са били пометени от общото настроение на своето време. Каквото и да е било това „тайно познание“, то в крайна сметка не ги е спасило. А и ти нали спомена, че две били нещата, които знаеш за ръкописите на Пандора? — сетих се изведнъж. — Какво е другото?