Аут

— Моля ви да ме извините, ако съм бил малко агресивен.

— Имам предвид това, лейтенант. Вие разбирате, че ми е трудно да приема това третиране като виновник, докато всъщност аз съм жертвата.

Той се изправи, за да покаже, че срещата е приключена. Блеш повтори жеста му.

— И най-малкото сведение ще ми бъде полезно, господин Клопе. Според вас кой е атакувал вашата банка?

Омер го изгледа продължително.

— Как бих искал да узная, лейтенант. Но ако бях полицай, търсенията ми щяха да се насочат към известни елементи, които мътят живота в града и които вашите полицаи подценяват.

— За кого намеквате?

— За левите групи, лейтенант.

Клопе направи три крачки към вратата, отвори я и я задържа така.

— Не се двоумете, ако вашата анкета напредне, да ме посетите. Аз съм изцяло на ваше разположение.

Блеш кимна и излезе от стаята. В преддверието той позна двама от най-известните адвокати в града, Филип Диего и Карл Дойч.

— Те нямат уговорена среща, господин Клопе, но настояват да ги приемете. Желаете ли това?

— Да — каза Клопе.

Филип Диего започна пръв:

— Ние научихме… Това е скандално!

— Невероятно! — присъедини се към него Дойч.

Клопе ги изгледа един по един, седнал зад бюрото си неподвижен с длани върху него.

— Аз съм много зает — каза той с леден глас, — можете ли да ми съобщите целта на вашата визита?

— Ето — започна Диего, — моят колега Карл Дойч и аз представляваме интересите на един клиент, който притежава номерирана сметка във вашето учреждение. Той ни упълномощи да проследим предаването още днес на сумата в Кемикъл Интер Тръст в Панама.