Всички страхове
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петко Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Всички страхове». Краткое содержание книги:
— Готово.
Най-главният от работниците извика Фром, за да погледне. Заготовката от неръждаема стомана лесно излезе от машината и той я подаде на Фром. Беше дълга тридесет сантиметра и имаше сложна форма. Наподобяваше водна чаша, чийто горен край е извит надолу към основата й. В тази „чаша“ не можеше да се налива вода, тъй като тя щеше да изтече през отвора в центъра на дъното. Заготовката тежеше около три килограма и всеки милиметър от повърхността й бе гладък като огледало. Фром я вдигна към светлината, за да провери за евентуални неравности и неточности. Но зрението му не бе толкова добро. Качеството на работата се оценяваше по-добре по математически, отколкото по визуален път. Машината твърдеше, че повърхността на заготовката е изработена с точност една хилядна от микрона.
— Прилича на скъпоценен камък — обади се Гусн зад рамото на Фром.
Машинният оператор широко се усмихна.
— Става — прецени Фром. — Ще бъда доволен, когато изработите още пет със същото качество. Всяка метална част трябва да бъде такава. Започвайте нова — заповяда той на работниците. После подаде заготовката на Гусн и се отдалечи.
— Неверник — изсъска работникът.
— Вярно е — съгласи се Гусн, — но е най-умният човек, когото съм срещал.
— По-скоро бих работил за евреин.
— Справили сте се великолепно — каза Гусн, за да смени темата.
— Ако някой преди ми бе казал, че е възможно толкова гладко да се полира метал, нямаше да му повярвам. Тази машина е невероятна. С нея мога да направя всичко.
— Хубаво. Направи още една заготовка — усмихна се Гусн.
— Както наредиш.
Гусн се отправи към стаята на Куати. Командирът се бе вторачил в една чиния с храна, но не смееше да я докосне от страх, че ще повърне.
— Може би това ще облекчи болката ти — каза Гусн.
— И какво е то? — попита Куати и пое детайла.
— По такъв начин ще изглежда плутоният.
— Прилича на стъкло.
— Още по-гладък е. Достатъчно гладък, за да бъде лазерно огледало. Мога да ти кажа точността, с която е изработен, но ти никога не си виждал толкова малко нещо в живота си. Фром е гений.
— Той е арогантен, непоносим…
— Да, командире, но пък е точно човекът, от когото имаме нужда. Сам никога нямаше да се справя. Може би, ако имах година-две, щях да преработя израелската бомба в нещо. Проблемите се оказаха много по-сложни, отколкото си мислех само допреди няколко седмици. Но този Фром… колко неща научих от него! Когато свършим, ще съм в състояние да повторя целия процес, и то съвсем сам.
— Наистина ли?
— Командире, знаеш ли какво е да си инженер? — попита Гусн. — Прилича на готвенето. Всеки може да го направи, ако има продуктите, рецептата и готварската книга. Е, тук е малко по-трудно, но принципът е същият. Трябва да знаеш как да използваш различните математически формули, но те също са скрити в книгите. Всичко е въпрос на обучение. С компютрите, ма шините и добър учител — като това копеле Фром…
— Тогава защо повече хора не са…
— Съставките се набавят много трудно. Особено плутоний или уран-235 За набавянето им е необходим специален ядрен реактор или пък новата центрофужна технология. И двете съставки изискват големи капиталовложения и много се набиват на очи. Това обяснява и огромните предпазни мерки, взимани при транспортирането и съхраняването на бомбите и техните съставни части. Старата приказка, че бомбите се правят много трудно, е опашата лъжа.