Безсъние
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #34
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Безсъние». Краткое содержание книги:
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
1.
— Каза, че иска аз да шофирам — обясни им Джо Уайзър, докато правеше обратен завой.
— Къде отиваме? — попита Лоуис.
Беше се настанила на задната седалка до Дорънс. Ралф седеше до Джо Уайзър, който изглеждаше така, сякаш не беше много сигурен точно къде се намира и дори кой е всъщност. Като се здрависваше с аптекаря, Ралф лекичко се приплъзна нагоре — съвсем, съвсем мъничко, понеже искаше да надникне в аурата на Уайзър. Тя си беше на мястото, заедно с връвчицата, и двете имаха съвсем нормален вид… само че яркият оранжево-жълт цвят му се стори малко поразмътен. Мина му през ума, че е доста вероятно това да се дължи на влиянието на стария Дор.
— Добър въпрос — каза Уайзър и смутено се усмихна. — Представа си нямам, наистина. Без майтап, но това е най-чудатият ден в целия ми живот.
Горският път извеждаше на Т-образно кръстовище с двулентов асфалтиран път. Уайзър спря, огледа се дали не се задават други коли, после зави наляво. Почти веднага видяха табела с надпис „КЪМ МЕЖДУЩАТСКО ШОСЕ 95“ и Ралф предположи, че на първото отклонение Уайзър ще завие на север. Вече знаеше къде се намират — на около три километра от шосе № 33. Обратният път до Дери щеше да им отнеме не повече от половин час и Ралф изобщо не се съмняваше, че колата се движи точно натам.
Изведнъж избухна в смях.
— Прекрасна компания сме, а? Трима приятели, решили да се поразходят с кола. Но ето, че станахме четирима. Добре дошъл в чудния свят на хиперреалността. Джо.
Аптекарят го стрелна с поглед, след миг на лицето му грейна усмивка.
— Такава ли била работата? — И още преди Ралф или Лоуис да успеят да отвърнат, заключи: — А-ха, май си прав.
— Прочете ли онова стихотворение? — обади се Дорънс. — Онова, което започва с „Всяко нещо, което правя, бързам да завърша, за да почна нещо друго“?
Ралф се обърна и съзря кротката усмивка на Дорънс.
— Да, прочетох го. Слушай, Дор…
— Нали е страхотно? Толкова добре написано. Стивън Добинс ми напомня на Харт Крейн, но не е толкова претенциозен. Или пък ми прилича на Стивън Крейн… не, като че греша. Разбира се, липсва му „музиката“ на Дилан Томас, но нима това е толкова лошо? Вероятно не. В съвременната поезия това не е важно. Важен е куражът — кой го притежава и кой не.
— О, Боже! — прошепна Лоуис и забели очи.
— Ако се изкачим няколко нива по-нагоре, той сигурно ще ни разкаже всичко, което искаме да узнаем — предположи Ралф, — само че ти не искаш, нали, Дор? Защото когато си горе, времето лети по-бързо.
— Точно така — отговори Дорънс. В далечината блестяха сините табели, с които бяха означени отбивките на север и на юг. — Предполагам, че по-късно ще трябва да се качите, Лоуис и Ралф, тъй че засега е по-важно да пестите колкото е възможно повече време. Да пестите… време.
И той направи странно красноречив жест, свивайки палец и показалец, като че ли искаше да означи стесняващ се проход.
Джо Уайзър даде мигач, зави наляво и излезе на платното, водещо към Дери.
— Как се забърка във всичко това, Джо? — попита го Ралф. — От всички жители в западния край на града, защо Дорънс е избрал за шофьор точно теб?
Аптекарят поклати глава и в мига, в който стигнаха до бариерата, колата свърна в насрещното платно. Ралф бързо се пресегна и изправи волана, напомняйки си, че може би в последно време самият Джо страда от безсъние. За щастие движението не бе натоварено и Ралф изпита облекчение. Щеше да му спести доста нерви, а Бог му беше свидетел, че за подобно нешо днес бе готов на всичко.
— Всички нас ни свързва Целта — изтърси Дорънс. — Това е „ка-тет“, което означава едно цяло от много части. Както много рими изграждат едно стихотворение. Разбирате ли?
— Не — Ралф, Лоуис и Джо отвърнаха абсолютно едновременно, сякаш се бяха наговорили предварително, след което и тримата нервно се позасмяха.
„Тримата безсънници на Апокалипсиса — рече си Ралф. — Господ да ни е на помощ.“