Сняг

— Нищо — отвърна категорично той. Но, забелязвайки, че се натъжих, омекна и додаде: — Имам нещо наум, ала няма да ви хареса… Ако ме споменете в романа, чието действие се развива в Карс, искам да кажа на читателите изобщо да не вярват на написаното за мен, за нас. Никой не може да ни разбере отдалече.

— И без друго никой няма да повярва на такъв роман.

— Не, ще повярва — рече той. — За да изглеждат умни, извисени и хуманни, читателите ще пожелаят да ни възприемат като смешни и симпатични, ще пожелаят да повярват, че вникнат ли в нас и в нашето положение, биха могли да ни обикнат. Но включите ли тези мои думи, в умовете им ще се зароди съмнение.

Обещах да включа думите му в романа си.

Забелязвайки, че поглеждам към входа на гарата, Кадифе се приближи до мен.

— Имате прелестна малка дъщеричка, Рюя — рече тя. — Сестра ми няма да може да дойде, но изпраща поздрави на дъщеричката ви. И аз ви нося малък спомен от прекъснатата си театрална кариера.

Подаде ми малка снимка — тя и Сунай Заим на сцената на Народния театър.

Свирката на ръководител движението изсвистя. Изглежда нямаше друг, освен мен, който да се качи на влака. Прегърнах всекиго поотделно. В последния момент Фазъл бе пъхнал в ръката ми найлонова торбичка, бе сложил в нея копия от видеокасетите и автоматичната писалка на Неджип.

Понеже ръцете ми бяха пълни с подаръци, с мъка се качих на влака. Всички стояха на перона и махаха, аз, провесил се през прозореца, махах също. В последния миг забелязах, че черното като антрацит куче, изплезило розовия си език, тича щастливо по перона успоредно с влака. После всички се изгубиха в сгъстяващия се, бавно, неспирно валящ сняг.