Сянка по стъклото

40. Големият събор

В часовете преди събора, много след полунощ, Мендарк и Талия стояха пред бюрото му, отрупано с карти, книжа и полуразгънати свитъци. През целия ден бяха преглеждали протоколи от минали събори и бяха обмислили стратегията си. На долния етаж пропъденият Лиан седеше прегърбен на едно от креслата до огнището.

Внезапно се вдигна врява, в преддверието проехтя звънче. Талия отиде до прозореца, който гледаше към портата, и го отвори. Натрапниците се виждаха добре в светлината от будката.

— Дошъл е Тенсор — подвикна тя през рамо — и води още десетина аакими. Да ги поканя ли?

Мендарк кимна, тя кресна на пазачите да пуснат групата и слезе да отвори.

— Тенсор!? — ахна Лиан, щом разбра какво става.

И хукна към задния изход, но Талия го улови за китките.

— Кротувай! Да не си въобразяваш, че в такъв момент ще си губи времето с нищожества? Качи се горе.

След малко Талия доведе опръскания с кал и уморен Тенсор.

Той отказа всякакви напитка и гозби и започна направо:

— Утре ще се състои Голям събор. С каква цел? — Огледа стаята и очите му сякаш прободоха Лиан. — Тук ли е Каран?

Мендарк накратко разказа какво се е случило.

Тенсор изпадна в горчиви угризения.

— Емант!… Моя е вината за това. Да бях предвидил, след като Синдиците го превърнаха в изгнаник сред нас. Той беше твърде потиснат. Значи Каран е затворничка, а Огледалото — отнето. И какво може да направи съборът?