Сан Феличе
- Автор: Дюма Александр
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сан Феличе». Краткое содержание книги:
Иллюстрации Е. Ганешиной
Целият генерален щаб можа да влезе в този великолепен двор, несравнима творба на тримата велики архитекти — Сан Гало, Виньоле и Микеланджело; а между двете чешми, които украсяват фасадата на двореца и се изливат в неповторими по величина гранитни вази, поставиха на почетна стража, всъщност и за отбрана, четири оръдия, готови за стрелба.
Обяд с двеста куверта беше сервиран в голямата галерия, рисувана от Анибал и Августин Карачи244 и учениците им. Двамата братя работили тук осем години и получили възнаграждение от петстотин златни екю или три хиляди франка днешни пари.
Целият Рим като че се бе събрал на площада Фарнезе. Въпреки патрулите народът нахълта в двора, по стълбите, в преддверията и стигна до вратите на самата галерия; непрекъснати викове „Да живее кралят!“ принудиха три пъти Фердинанд да стане от трапезата и да се яви на прозореца.
Самозабравил се от радост, смятайки се почти равен на героите, по чиито стъпки бе току-що минал по Свещения път, той не пожела да чака до другия ден, за да съобщи на папа Пий VI за влизането си в Рим, и като забрави, че плененият от французите глава на католическата църква не е напълно свободен в своите действия, с разпалена от виното глава и пламнало от гордост сърце, щом изпи кафето си, мина в своя кабинет и написа следното писмо:
„До Негово светейшество папа Пий VI,
първи наместник на нашия Господ
Исус Христос
Княже на апостолите, царю на царете,
Ваше светейшество ще узнае несъмнено с най-голямо задоволство, че с помощта на нашия Господ Исус Христос и под свещената закрила на блажения Свети Януарий на днешния ден, без да срещна съпротива, влязох триумфално заедно с армията си в столицата на християнския свят. Французите избягаха, уплашени пред кръста и пред блясъка на моето оръжие. Ваше светейшество може следователно да възстанови своята върховна отеческа власт, която аз ще защитавам с войската си. Нека напусне скромния си подслон в Шартрьоз245 и върху крилата на херувимите, като нашата Мадона ди Лорето слезе във Ватикана, за да го пречисти със своето свято присъствие. Ваше светейшество ще може да отслужи в Свети Петър божествената служба за рождеството на нашия Спасител.“
Вечерта кралят обиколи с каляска сред викове „Да живее крал Фердинанд! Да живее Пий VI!“ главните римски улици и площадите Навоне, д’Еспаня и ди Венеция; спря се за миг в театър Аржентина, където щяха да изпълнят кантата в негова чест; а оттам, за да види илюминирания Рим, се изкачи до най-високите склонове на хълма Пинчо.
Градът бе илюминиран a giorno246 от вратата Сан Джовани до Ватикана и от Пиаца дел пополо до пирамидата на Цестус. Само един паметник, където се развяваше трицветното знам, тържествен и заплашителен протест на Франция срещу завземането на Рим, беше тъмен сред това сияние, безгласен сред тия викове. Това беше крепостта Сан Анджело. Мрачната безгласна грамада беше огромна и страшна; защото единственият вик, нарушаващ всеки четвърт час мълчанието й, беше: „Стражата да бди!“, а единствената светлинка, проблясваща в мрака й, беше запаленият фитил на артилеристите, изправени до своите оръдия.
LI
КРЕПОСТТА САН АНДЖЕЛО ПРОГОВАРЯ
Когато мина през Пиаца дел пополо, за да се изкачи на Пинчо, кралят можа да види част от нейното живописно население, съставена от жени и деца, да танцува около огън сред площада; щом видяха владетеля, те спряха да танцуват и закрещяха оглушително: „Да живее крал Фердинанд! Да живее Пий VI!“ Кралят също се спря, за да запита какво правят тия добри хора и какъв е огънят, пред който се греят. Отговориха му, че огънят е запаленото дърво на свободата, посадено преди осемнадесет месеца от консулите на римската република.
Тази вярност към добрите принципи трогна Фердинанд, той извади от джоба си каквито монети намери и ги хвърли на тълпата с приветствието:
— Браво, приятели! Забавлявайте се!
Жените и децата се нахвърлиха да събират карлините, дукатите и пиастрите на крал Фердинанд; последва страшна олелия, при която жените биеха децата, децата дращеха жените; накрая всичко завърши с много викове, много плач и много пакости.
На площад Навоне кралят видя нов огън.
Зададе същия въпрос и получи същия отговор.
Този път кралят бръкна не в своя джоб, а в джоба на херцог Д’Асколи, взе шепа монети и ги хвърли на танцуващите, които бяха мъже и жени.
Тук, както казахме, нямаше само жени и деца, а имаше и мъже; силният пол сметна, че има по-големи права върху парите от слабия пол; любовниците и съпрузите на ударените жени извадиха ножове; един танцуващ бе ранен и отнесен в болницата.
244
Карачи, Анибал (1560–1609) и Августин (1557–1602) — двама братя художници, декорирали двореца Фарнезе. Б.пр.
245
Шартрьоз — манастир от XI в. във френската област Дофине. Б.пр.
246
A giorno (ит.) — като ден. Б.пр.