Реална заплаха

Бомбата „GBU-15“ с лазерно насочване имаше „гарантирана“ точност от по-малко от три метра, но това беше в бойни условия, а в момента провеждаха далеч по-лесно изпитание на системата. Бомбата улучи няколко сантиметра встрани от целта на тавана на пикапа. За разлика от първата изпитвана бомба тази имаше контактен взривател. Два детонатора — един в носовата и един в опашната част — се задействаха от компютърен чип за една микросекунда от мига, в който търсещата глава удари направения от фибростъкло таван на пикапа. Електронните детонатори бяха осигурени с резервни механически. Не се наложи те да се използват, но дори експлозиите се нуждаят от известно време и бомбата пропадна още седемдесет сантиметра, докато процесът на детонацията течеше. Корпусът на бомбата едва бе проникнал в каросерията, когато експлозивът се запали от детонаторите. Сега нещата се развиха по-бързо. Експлозивът беше октол, много скъп химически продукт, използван и за задействане на ядрени оръжия, със скорост на детонация от над осем хиляда метра в секунда. Запалимият корпус на бомбата се изпари за няколко микросекунда. След това разширяващите се газове от бомбата разхвърлиха парчета от пикапа във всички посоки — освен нагоре, — последвани непосредствено от плътната като каменна стена ударна вълна. Парчетата и ударната вълна блъснаха бетонните стени на къщата за много по-малко от хилядна от секундата. Ефектът беше предсказуем. Стената се разпадна и се превърна в милиони малки парченца, движещи се със скоростта на куршум, като остатъчната ударна вълна продължи да се движи, за да атакува други части на къщата. Човешката нервна система просто не работи достатъчно бързо за подобни събития и хората в залата за конференции нямаха представа, че първият признак за настъпващата смърт е даден.