Лудостта на владетелите [bg]

Нехаещи за мизерията на народа, Чаушеску и съпругата му живеят в лукс. За да отбележат своите успехи, те, без въобще да се замислят, събарят шестнадесет църкви, три манастира и множество жилищни сгради в Букурещ и построяват булевард на социалистическата победа и дворец, който по своите размери и разкош надминава дори Версайския. За семейство Чаушеску румънският народ е пряк потомък на древните даки, а себе си народният вожд смята за приемник на император Траян — лош избор, защото по своя характер и действия той напомня повече за предшественика на Траян — Домициан. Мегаломан като Сталин, Чаушеску непрестанно се бои от възможен заговор. Храната му се опитва предварително и често сменя костюмите си, за да не би да са напоени с отрова. Критиците на неговия режим са бързо ликвидирани. На практика, колкото по-дълго се радва на неограничената си власт, толкова повече той затъва в един измислен свят на илюзии. Все още обаче не разполагаме с достатъчно доказателства дали е страдал от някакво психическо разстройство. За този полулуд диктатор казват, че «подобно на доктор Фауст, дяволът, когото призовава да му служи, става негов покорен слуга и му доставя цялото величие на всевластието — но само докато се стреми към това, което дяволът желае, защото щом започне да съжалява за Гретхените в дългогодишната си политическа кариера, собственият му покорен слуга се превръща в негов страховит господар, който напълно го съсипва.» (R. E. Money-Kyrle, Psychanalysis and Politics. London, 1951, p. 75.) Румънският драматург Йожен Йонеско заявява по този повод: «Чаушеску е луд човек. Жадната му за власт съпруга също е луда, а синът им е идиот; и на тримата е позволено свободно да издевателстват над 23 милиона души.»