![Смърт в сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/6/smrt-v-senkite-bg-download.jpg)
Смърт в сенките [bg]
- Автор: Макдермид Вэл
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-9745-51-1
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смърт в сенките [bg]». Краткое содержание книги:
„Вал Макдърмид е прекалено добра писателка, за да работи само на едно ниво. «Смърт в сенките» изследва криминалната литература и отговорността, която творецът носи за своето произведение.“ Таймс
„Романите на Вал Макдърмид рушат стандартите на жанра. Безукорен сюжет и осезаема атмосфера — надали някой може да надмине «Смърт в сенките».“ Сънди Експрес
— През цялото това време Блейк е държал състезателно колело в задния двор, имал е ключ към задната врата, а оттам — достъп до тунела, където спират камиони, за да зареждат магазините. През цялото това време, през което се предполага, че сте го следили, вие нито веднъж не сте отишли да видите какво има зад жилищния блок!
Нийл гледаше в пода. Джоан сви безпомощно рамене.
— Нямахме представа, че от апартамента на Блейк може да се стигне до вратата към задния двор, сър — каза тя плахо.
— Предполага се, че сте следователи — Стив почти изплю думите, гласът му бе натежал от презрение. — Някой униформен новак би бил по-съобразителен от вас тримата, взети заедно. Онези от централен Лондон ни имат за абсолютни идиоти. — Той удари с юмрук по бюрото. — Някой от вас има ли поне смътна представа къде е Френсиз Блейк в момента?
Никой не отговори. Стив затвори очи и стисна юмруци. Само това му липсваше. По всичко изглеждаше, че Кит е изчезнал. Фиона се скиташе незнайно къде из шотландските планини, заета незнайно с какво, а той не можеше да предприеме нищо, защото най-неочаквано следствието по случая Сюзън Бланчард бе отново в пълен ход. По-лош кошмар от това не би могъл да си представи. Отвори очи и изръмжа:
— Кога за последен път някой от вас го е виждал в апартамента му или вън от него?
— В петък сутринта слезе до магазинчето за вестници — каза Нийл. — Денят беше лош, затова не се учудих, че не излезе повече. Лампите в апартамента светиха цял ден.
— Не ти е минало през ума, че може да ги включва с таймер, нали? — сопна се Стив. — Излиза, че от вчера сутринта ние нямаме представа къде е Блейк! Вероятно нямаме и представа кога ще се върне.
Отново никой не отговори.
— Някой да има представа накъде може да е тръгнал?
Тримата се спогледаха, но не проговориха.
— Блестящо — Стив си пое дълбоко дъх, за да потисне донякъде гнева си. Извади от чекмеджето пура, разкъса опаковката и я запали. Никотинът като че ли достигна направо до душата му. Познатият аромат го поуспокои. — Нийл, тръгвай незабавно за жилището на Блейк. Поговори със съседите, виж дали няма да успееш да измъкнеш от тях нещо, което хората от централната лондонска полиция са пропуснали. А вие двамата идете да пиете кафе, стегнете се и се връщайте до двайсет минути. В централната полиция нямат заподозрян за разпит, но вие имате.
Тримата се изнизаха навън. Раменете на Стив се отпуснаха унило. По всичко личеше, че този ден ще е най-неприятният в живота му. А при това положението тепърва можеше да стане много по-неприятно.
Фиона зави покрай скалата, край която бе оставила Кит преди петнайсет минути. Той седеше на един плосък камък, опрян на скалата, и пиеше кока-кола. Лицето му не беше изгубило призрачната си бледност, но й се стори малко по-буден, отколкото беше, когато му помогна да излезе от колата и да измине няколкото ярда до мястото, където сега седеше.
— Как мина? — попита той.
Фиона потърка рамото си, където го бе ударила, когато скочи от колата.
— Да кажем, че на кино изглежда доста по-лесно — каза тя.
— Но стана, така ли?
Тя кимна.
— Оставих отворена вратата при мястото на шофьора. Включих на първа скорост, затиснах газта с камъка и скочих. Както ти беше предсказал, вратата се захлопна и колата продължи по права линия. Излезе на моста и падна в пропастта. Струва ми се, че не може да е разбрал нищо.
Кит успя да се усмихна едва-едва.
— Добре се справи, Фиона.
— Бях умряла от страх, държа да подчертая.
— Нарани ли се?
Тя направи гримаса.
— Ударих си рамото в някакъв камък, когато се претърколих. Нищо сериозно, но сигурно ще имам страхотна синина. А сега е време да тръгваме.
— Не знам дали ще се справя — каза Кит. — Все още съм доста замаян.
— И аз не знам дали ще се справиш — отвърна Фиона. — Но няма да те оставя тук сам. Ако Блейк все пак е схванал хитрия ни план, ще тръгне по петите ни. Няма да те оставя сам и безпомощен. Ще се опитаме да стигнем колкото е възможно по-нагоре по хълма. Ако стане невъзможно да продължаваш, ще ти намерим някое място, където да се скриеш и да чакаш, докато доведа помощ. Но тук е прекалено близо до къщата. Трябва да увеличим разстоянието между нас и Блейк.
Тя разгъна картата и двамата се заеха да я разглеждат. След като видя прерязаните въжета на моста, Фиона се бе върнала с лендроувъра обратно до къщата, после откара Кит колкото бе възможно по-далеч зад нея. Според него оттук можеше да се стигне пеш до главния път, някъде около мястото, където се беше разделила с Керълайн. По нейна преценка разстоянието беше между пет и шест мили. Ако вървеше сама, това щеше да й отнеме малко повече от два часа. Но с Кит в сегашното му състояние трябваше да предвиди поне четири-пет часа. Все пак се налагаше да опитат. Поне не личеше да е получил тежко мозъчно сътресение — в противен случай идеята им би била неизпълнима.