Книга за операта
- Автор: Сагаев Любомир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Книга за операта». Краткое содержание книги:
В приемната на консулството чакат много хора да им бъде разрешена виза. Сред тях е старият демократ Кофнер. За виза е дошла и една стара италианска селянка, чиято дъщеря е била изоставена с тримесечното си дете от своя мъж войник. В приемната са и Анна Гомес, която е била в концлагер и е заболяла нервно, Вера Боронел — жена на емигрант, и фокусникът Ника Магадоф. Секретарката на консулството се държи безразлично към посетителите, като дори не се опитва да разбере същността на молбите им. Идва Магда и поисква виза. Секретарката й казва да попълни формулярите и да чака, но отказва да я пусне при консула, защото бил зает.
Напразно цял месец Магда е ходила всеки ден в консулството за виза. И сега тя се връща отчаяна оттам. Майката на Джон приспива болното си внуче. Уморена Магда заспива. Измъчва я кошмарен сън. Идва Тайния полицейски агент и се опитва да принуди Магда да му съобщи имената на другарите на Джон. С енергичното си държание тя го принуждава да напусне квартирата. При младата жена се вмъква Асан. Той й казва, че Джон се крие в планината и не иска да избяга в чужбина, докато жена му не получи виза. Магда помолва Асан да каже на мъжа й, че вече има виза. В този момент майката на Сорел открива, че детето е умряло.
Магда отново идва в консулството, но Секретарката пак отказва да я пусне при консула. И останалите посетители все още чакат. За да подобри настроението им, Ника Магадоф прави забавни фокуси, а след това хипнотизира чакащите, които в транс започват да танцуват валс. Но развлечението трае кратко. Отчаяна и възмутена, Магда негодува от бездушието на хората. Горчивите думи на Магда трогват най-после секретарката и тя влиза да докладва на консула. За голяма изненада на самата Магда, консулът дава съгласието си да я приеме веднага след като излезе посетителят, който е при него. Когато Магда се доближава до вратата на консула, от кабинета излиза Тайния полицейски агент. Магда припада.
Магда отново е в консулството. Секретарката иска да я отпрати, тъй като консулът днес не може да я приеме, но младата жена не иска да си тръгне. Вера Боронел най-после успява да получи визата си. Идва Асан. Той казва на Магда, че Джон е научил за смъртта на детето си и е решил да се върне в града, за да отведе със себе си Магда и майка си. Асан моли Магда да го накара да не прави това, тъй като вероятността да бъде познат и заловен е голяма. За да спаси мъжа си, Магда му написва умишлено студено и равнодушно писмо, в което съобщава, че не е нужно да се връща. Съвсем отчаяна, тя си тръгва. В този момент идва Джон и пита за Магда. Веднага след него се втурва Тайния полицейски агент. Секретарката започва да протестира полицията няма право да арестува никого в консулството. Обаче Тайния полицейски агент, като заплашва Джон, че ще пострадат всички негови близки, успява да го изведе „доброволно“. Секретарката вдига телефонната слушалка, за да позвъни на Магда и да й помогне по някакъв начин.
Отчаяната Магда се прибира в къщи. Тя вече няма сили да се бори и отваря крана на светилния газ. Явяват й се кошмари. Телефонният звън прекъсва виденията. Магда се опитва да вдигне слушалката, но силите й я напускат…
МУЗИКА
Остро злободневният и силно драматичен сюжет на „Консулът“ изисква от композитора и съответно звучащ музикален език. За разлика от по-раншните опери на Меноти, в които се чувствува твърде силно италианско влияние (особено на Пучини), в тази опера Меноти използува по-остри и съвременни средства. Наред с италианската мелодичност в „Консулът“ е вложена и рязко звучаща декламационност. Въпреки, че Меноти все още не е постигнал пълната си творческа индивидуалност, в операта проличават някои от типичните черти на стила му, изявен по-късно в „Светицата от Бликърстрийт“, „Мария Головин“ и „Мартин Ли“. Най-силната страна на музиката на „Консулът“ е нейната драматична наситеност. Композиторът с голямо умение постига драматични кулминации, резки и ефектни контрасти и внезапни смени на настроенията. Сценичните образи на главните герои са много ярко профилирани, което е спомогнало и за добрата музикална характеристика. Очертан е и образът на консула, макар в операта и да няма такова действуващо лице. А именно той е олицетворение на негативната страна на живота. Един от най-добре оформените музикални образи са на Магда Сорел и Секретарката. Джан-Карло Меноти със забележително майсторство използува контрастите ту за засилване на напрежението (двете съновидения на Магда), ту за моменти на отдих (сцената на хипнотизирането). Вокалните партии са построени и върху кантилена, и върху декламационност. Оркестърът на „Консулът“, неголям по състав, е на високо професионално равнище.