Неизживени спомени

— Слушам те, Шийла.

— Алън, мисля, че изгубих връзка с Поли. Не съм… ъ-ъъ… подслушвала, но…

— Няма нищо, Шийла. Приключихме. — Имаше нещо ужасно в това „приключихме“, но Алън отказа да мисли за него сега. — Кой е при теб в момента?

— Джон привършва с подреждането — отвърна тя, явно доволна от обрата в разговора. Клат патрулира навън. Някъде в Касъл Вю, ако се съди по последното му обаждане.

— Ясно.

Лицето на Поли, обладано от нечовешки гняв, се опитваше да изплува на повърхността на съзнанието му. Алън с усилие го подтисна и отново се опита да се концентрира върху Хю Прийст. Не можеше — за един кратък миг пред очите му падна непрогледен мрак.

— Алън? Чуваш ли ме?

— Да. Свържи се с Клат и му кажи да отиде в дома на Хю Прийст в края на Касъл Хил. Той знае къде. Предполагам, че Хю е на работа, но ако случайно си е вкъщи, искам да го доведе за разпит.

— Разбрано, Алън.

— Кажи му да действа изключително внимателно. Кажи му също, че Хю ще бъде разпитан във връзка със смъртта на Нети Коб и Уилма Джърсик. Предполагам, че ще се досети за останалото.

— Разбрано, шерифе. — В гласа на Шийла звучеше едновременно и тревога, и любопитство.

— Аз отивам в сервиза. Предполагам, че ще намеря Хю там. Край.

Той остави радиостанцията (имаше чувството, че я държи от години) и си помисли, че ако беше казал на Поли онова, което току-що предаде на Шийла, ситуацията може би нямаше да е толкова отвратителна.

Всъщност кой знае? Нима можеше да твърди нещо със сигурност, при положение че изобщо не беше наясно със ситуацията? Поли го обвиняваше в шпионаж, в задкулисни игри, а това покриваше огромна територия от възможности, при това все неизследвани.

Но ако да предупредиш хората си, че човекът, когото преследват, може да се окаже опасен, е напълно в реда на нещата, то да дадеш същата информация на приятелката си, и то по открита линия, е съвсем друго нещо.

Знаеше, че е постъпил правилно, но това не облекчаваше сърдечната му болка. Той събра сили и отново си наложи да се съсредоточи в задачата, която му предстоеше да изпълни — да намери Хю Прийст, да го доведе в кабинета си, да му намери адвокат, ако поиска, и накрая да го попита защо бе забил тирбушон в гърлото на Райдър, кучето на Нети Коб.

Известно време успяваше, но когато запали двигателя и тръгна по улицата, в мислите му бе отново Поли, а не Хю Прийст.