Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
— Тогава предлагам фалтанските командири да дойдат с нас в лагера и да се срещнат със саристанския адмирал — каза Грайг. — Той е умен човек и може да измисли начин.
Лийт се усмихна към младежа, чието вълнение, че му е била поверена подобна задача, още личеше.
— Южняшкият контингент пред Струърската порта ще наглежда града, докато ни няма — каза Фарр. — Трябва да атакуваме сега, преди враговете да са успели да се опомнят. Ако не го сторим, има вероятност да се окажем в същото положение като при Просеката.
— Добре казано! — викна Ейксхафт. — За мнозина трябва да мъстим!
Всички лозиански пълководци изкрещяха одобрително.
— Така да бъде — рече Лийт. — Върви и кажи на родителите ми, че сме отишли да говорим с южните предводители — обърна се той към един вестоносец. — Ще се върнем по-късно днес.
След час Носителят на Джугом Арк бе представен на адмирала на саристанския флот. Двамата моментално изпитаха симпатия един към друг. Адмиралът предложи на Лийт съюзничеството на своя крал и му предостави командването на южната армия. Лийт се съгласи, сетне веднага обяви капитана за неин водител, като не пропусна да му благодари за оказаната помощ. Заедно с офицерите си, двамата седнаха да закусят и да поговорят за приключенията си, изчаквайки завръщането на изпратените съгледвачи.
Скоро беше пристъпено и към същината на проблема.
— Не вярвам, че ще е възможно да спасим толкова много пленници без масивни действия — каза му адмиралът. — Ако брудуонците видят, че битката не се развива в тяхна полза, те или ще убият, или ще заплашат да убият пленниците си. На тяхно място бих направил именно това. — Лийт не очакваше подобни думи от любезния мъж и очите му се разшириха от изненада. — Може да се наложи да преговаряме.
— Но ние не разполагаме с нищо, което те искат! — протестира Грайг, сетне веднага се поправи: — Предполагам, че пощадяването на живота им може да се сметне за предложение.
— Няма да преговарям с мъжа, убил брат ми — заяви Лийт.
— Дори и ако това ще спаси хиляди пленници? — меко го попита Геинор.
— По никаква причина!
Хауфутът се изправи, отиде до Лийт и сложи ръка върху рамото му.
— Те имат и друго, което искаме — рече тихо той. — Какво би им дал в замяна на Стела?
Лицето на Лийт пребледня при споменаването на това име.
— Не зная, не зная! Не ме карай да решавам между нейния живот и други двадесет хиляди живота!
— Може би ще намерим отговора, ако самите ние отидем да шпионираме в лагера им — замислено рече адмиралът. — Понякога един поглед към бойното поле донася съвет, който планирането не може.
Желанието да стори нещо, а не просто да бъде наблюдател на събитията, започна да обзема Лийт.
— Да — каза юношата от Лулеа. — Ще отидем и ще огледаме лагера им.
Седмина лежаха скрити зад раззеленилите се храсти на средата на един склон. В подножието на склона, на около петстотин крачки от храстите, се разгръщаше брудуонският лагер. Палатките им бяха подредени в поредица концентрични кръгове, в средата на които се намираха все още вързаните пленници, все така оставени под открито небе. Седмината видяха как около дузина мъже в сиви наметала изникват от равнината на юг, отправили се към стана. Скоро те също потънаха в лагерната дейност.
Брудуонските постови бяха нащрек, а пленниците бяха охранявани добре. Събиращи фураж отряди непрекъснато шареха около лагера, което изнервяше Лийт. Към неспокойствието му се прибави и гледката на коловете, издигащи се в средата на лагера. Към два от тях имаше привързани тела.
— Да приемем, че единственият ни избор е да ги нападнем — прошепна адмиралът. — Какъв е най-добрият начин да го сторим?
— Спускаме се право надолу — отвърна Фарр. — Ако съсредоточим атаката си в едно място, ще проправим път за пленниците, през който да избягат. С малко късмет смятам, че ще успеем да спасим повечето от тях.
— Ами ако нямаме късмет? — попита саристанецът. — Тогава?
Фарр стисна устни, въздържайки се от хаплив отговор. Лийт можеше да предвиди резултата от подобна стратегия. Продължителна битка с многобройна и добре обучена армия. Избиването на всички пленници, включително с екзекуции, предназначени да обезсърчат и стреснат атакуващите. И никакво решение, освен ако Рушителят не се появи, възстановил силата си.