Наследството на Карл Велики [bg]

Цугшпице и Гармиш са описани точно (Глава 4), също и „Постхотел“. Ваканцията в Бавария е чудесно преживяване, а коледните пазари, описани в Глави 13, 33 и 37, несъмнено са част от атракцията. Манастирът „Етал“ (Глава 7) също е описан точно, с изключение на подземията.

Естествено, Карл Велики (или Шарлеман) е в основата на разказа. Присъствието му в историята (Глава 36) и доказателствата за него (Глава 10) са предадени възможно най-точно. Той си остава една от най-енигматичните фигури през вековете и продължава да бъде наричан „Бащата на Европа“. Достоверността на начина, по който Ото III разкрива гробницата на Карл през X век, си остава спорна. Описанието в Глава 10 се среща на много места и в различни варианти, но тайнствената книга в гроба на императора е моя измислица. Съществуват не по-малко убедителни разкази, в които се твърди, че Карл Велики е бил погребан в мраморен саркофаг (Глава 34), но никой не може да бъде сигурен, че това е истина.

И до днес „Животът на Шарлеман“ от Айнхард се смята за една от най-великите творби, свързани с онзи период от историята. Самият Айнхард е бил изключително образован човек, който действително е бил близък на императора. Моя измислица е само връзката им с Наблюдателите. Цитираните в Глави 21 и 22 мисли на Айнхард в общи линии се базират на части от Книгата на Енох — една колкото древна, толкова и загадъчна творба.

Операциите „Висок скок“ и „Вятърна мелница“ действително са били проведени и отговарят на описанието в Глава 11. Като мащабни военни учения те дълго време остават засекретени, а някои аспекти от тях остават неизвестни и до днес. Адмирал Ричард Бърд е бил един от командващите на операция „Висок скок“. Донесените от него предмети (Глава 53) са автентични, а задълбоченото изследване на Ледения континент е доказано и научно аргументирано. Тайният му дневник (Глава 77) е плод на художествена измислица, както и откритите от него каменни плочи, покрити със загадъчни надписи. Германската експедиция в Антарктида през 1938 г. (Глава 20) действително се е състояла. Подробностите са описани точно (включително многобройните пречупени кръстове, пръснати върху леда). Само откритията на Херман Оберхойзер са мое творение.

Странната писменост и отделните листа на ръкописа (Глави 12 и 81) са взети от ръкописа на Войнич. Той се намира в Библиотеката за редки книги и ръкописи „Байнеке“ към Иейлския университет и е всеобщо признат като един от най-загадъчните писмени документи в човешката история. До ден-днешен никой не е успял да дешифрира текстовете в него. Полезен наръчник в тази посока предлага „Ръкописът на Войнич“ от Джери Кенеди и Роб Чърчил. Именно от тази книга е взет символът, описан в Глава 10. Оригиналният му вариант е открит в един трактат от XVI век. Странният герб на фамилията Оберхойзер (Глава 25) също е от книгата на Кенеди и Чърчил. На практика той е част от фамилния герб на Войнич, изработен лично от автора.