![Изворът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/5/6/izvort-bg-download.jpg)
Изворът [bg]
- Автор: Рэнд Айн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-228-6
- Переводчик: Божидар Маринов
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Изворът [bg]». Краткое содержание книги:
Тухи получи декодирано копие от телеграмата на Уайнънд. Донесе му го момчето за поръчки в кантората, което бе препоръчал да бъде назначено. Сложи телеграмата в джоба си и отиде в кабинета на Доминик. Не беше я виждал след процеса. Свари я да изпразва чекмеджетата на бюрото.
— Здравей — каза рязко. — Какво правиш?
— Очаквам да ми се обади Алва Скарет.
— Тоест?
— Очаквам да чуя дали трябва да подам оставка.
— Искаш ли да поговорим за процеса?
— Не.
— Но аз искам. Длъжен съм да ти призная, струва ми се, че ти направи нещо, което никой не бе правил досега: доказа, че греша. — Говореше със студен глас и безизразно лице, в очите му нямаше и следа от любезност. — Не очаквах да направиш това, което направи на свидетелското място. Беше мръсен номер. Но напълно в твоя стил. Просто не прецених правилно накъде ще насочиш жилото си. Все пак беше достатъчно разумна да признаеш, че ходът ти е безполезен. Разбира се, успя да изложиш своето виждане. И моето. Като знак на благодарност, имам подарък за теб.
Сложи телеграфната лента на бюрото й.
Тя го прочете и остана права, с лентата в ръка.
— Дори не можеш да подадеш оставка, скъпа — каза той. — Не можеш да се пожертваш за твоя герой, който пръска бисери. Спомням си, че за теб е твърде важно да не бъдеш побеждавана, освен от собствената си ръка, и затова си помислих, че ще те зарадвам.
Тя сгъна лентата и я мушна в чантата си.
— Благодаря ти, Елсуърт.
— Ако ще воюваш с мен, скъпа, ще ти трябва нещо различно от речи.
— Нима не воювам винаги с теб?
— Да. Да, разбира се, че воюваш. Съвсем вярно. Отново ме поправяш. Винаги си воювала с мен, но единствения път, когато беше съкрушена и извика за милост, беше на свидетелското място.
— Така е.
— Именно по този въпрос аз се заблудих.
— Да.
Той й се поклони официално и излезе от стаята.
Тя опакова нещата, които се готвеше да отнесе у дома. После отиде в кабинета на Скарет. Показа му телеграфната лента, но не му я даде.
— Съгласна съм, Алва.
— Доминик, нищо не мога да направя, нищо, беше… Как по дяволите получи това нещо?
— Всичко е наред, Алва. Не, няма да ти го дам. Искам да го задържа. — Прибра лентата в чантата си. — Изпрати ми по пощата чека и всичко друго, което е необходимо.
— Ти… ти наистина щеше да напуснеш, така ли?
— Да, наистина. Но така ми харесва повече — да бъда уволнена.
— Доминик, ако знаеш колко ужасно се чувствам. Не мога да повярвам. Просто не мога да повярвам.
— И така, вие все пак ме направихте мъченица — единственото нещо, което цял живот се опитвам да не бъда. Толкова е отвратително да си мъченик. Твърде голяма чест е за противниците ти. Но ще ти кажа следното, Алва — ще ти го кажа на теб, защото ти си най-неподходящият да го чуе: не можете да сторите нито на мен, нито на него нещо по-лошо от онова, което сама ще си причиня. Ако си мислиш, че не мога да понеса случая с Храма на Стодард, само почакай и ще видиш какво мога да понеса.
Три дни след процеса Елсуърт Тухи седеше вечерта в стаята си и слушаше радио. Не му се работеше. Даде си почивка, отпуснат удобно в креслото. Пръстите му отмерваха ритъма на сложна симфония. На вратата се почука.
— Влеез — каза провлечено Тухи.
Влезе Катрин. Погледна радиото, търсейки извинение за влизането си.
— Разбрах, че не работиш, чичо Елсуърт. Искам да поговорим.
Стоеше прегърбена, тялото й беше слабо и момчешко. Носеше неизгладена пола от скъп туид. Беше си сложила малко грим и кожата на лицето й изглеждаше безжизнена под петната от пудра. На двадесет и шест години изглеждаше като жена, която се опитва да скрие, че е над тридесет.
През последните години с помощта на чичо си тя стана добър социален работник. Работеше срещу заплащане в един приют и имаше малко пари в банкова сметка. Канеше на обед приятелките си — нейни по-възрастни колежки. Говореха си за проблемите на самотните майки, за реализацията на децата от бедни семейства и за злините, предизвиквани от индустриалните корпорации.
През последните години Тухи сякаш забрави за нейното съществуване. Знаеше, че тя много държи на него, по своя мълчалив, ненатрапчив начин. Рядко започваше разговор с нея. Но тя постоянно идваше при него за дребни съвети. Беше като малък мотор, който черпи от неговата енергия и трябва да спира от време на време, за да се зареди. Ходеше на театър само, след като се посъветва с него за пиесата. Не отиваше на лекция, без да поиска неговото мнение. Сприятели се с едно момиче, интелигентно, способно, весело и обичащо бедните, макар че беше социална работничка. Тухи не одобри момичето. Катрин я остави.