Преместването на Марс [Moving Mars]

— Е?

— Причинихме откъсване на съдбата, за да премахнем логическите противоречия. А също и за да обясним защо не можем да пътуваме във времето, с изключение на мигновено пътуване в пространството, което влияе на положението ни във времето. Изглеждаше много класическо и наивно, но все пак… Беше много просто.

— Кое беше просто?

— С подобрението трябва да разбираш какви са проблемите.

— Логично е в една причинна вселена пътуването със скорост, надвишаваща тази на фотона, да е трудно.

— От повече от един век никой не взема под внимание причинната вселена — обясни Леандър. — Дискрипторната теория поставя всичко на друга причинна основа, при която причината и следствието са ограничени от законите, които управляват взаимодействието на показателите.

Бях разбрала само, че външните явления и цялата природа са просто зависима променлива, резултат от функциите на дескрипторните показатели. Бях се объркала от математически абстракции и трябваше да проследя всичко отначало.

— Има ли логически противоречия или не?

— Законите за функциите на показателите са единствената логика. Нямаме нужда от откъсване на съдбата.

— То какво беше? — поисках още обяснения.

— Никога не открихме. Не знам защо го споменава.

— Какво беше то? — настоявах аз.

— Подобие на старата хипотеза за многото светове — отговори Леандър. — Смятахме, че ако преместим мигновено някаква маса до точка, непосредствено отвън до нейната информационна сфера, ще пресъздадем масата в някоя друга вселена. Но нямаше доказателства, че други вселени съществуват.

Чарлз заговори:

— Стивън, усещам, че не всичко е наред. Мислителят разглежда прекалено много истини.

— Какво можем да направим, Чарлз? — намръщи се Леандър.

— Изчакайте — каза Чарлз с тънък глас. Той вдигна ръка и аз инстинктивно я сграбчих иззад гърба му. Чарлз въздъхна и болезнено стисна пръстите ми. — По дяволите, пропускаме нещо.

Хергешаймер слушаше, смръщил чело.

— За какво говори той?

— Доведете Галена — нареди Чарлз. — Моля ви, бързайте. Не я оставяйте да гледа.

Хергешаймер тръгна надолу по тунела.

— Мога ли да направя нещо, Чарлз? — попитах, без да пускам ръката му.

— Мислителят е намерил лош път. Не гледайте.

Почувствах рязък тласък в неопределена посока. Със свободната си ръка се хванах за облегалката на стола на Чарлз. Леандър започна да губи очертанията си и се обви в сянка. Имах чувството, че се изгубва зад ъгъла. Помръдваше устни, без да издава звук и аз не можех да го разбера. Зад гърба си чух пронизителен звук, който ме обгърна като облак комари в детска стая, пълна с гладни бебета. Бам, бам, бам. Струваше ми се, че тичам към себе си, без да мърдам, а не бях раздвоена. Разпадащите се форми около Леандър ме накараха да се досетя какво преживявам. Той изглеждаше като обвит от спуканите балони на различни образи и всеки от тях се блъскаше в него и го караше да трепери и да се лашка. Това беше момент на сблъскване на линиите на различни светове. Кабината се изпълни с разпадащите се образи от миналото, които се появяваха без всякакъв смисъл.