Сътворението

— Когато бях млад, разбира се — добави той. — Боя се, че вече не съм онова, което бях.

Херцогът рисуваше портрети на тези зверове и при случай ги продаваше.

Докато погребалната процесия се приближаваше към високата могила, издигната според жителите на Цин в чест на император У, херцогът предложи да измислим как да ме отвлече от Хуан.

— Сигурно имаш някакво влияние върху него. Ина-че досега да те е убил. Хуан, като повечето плахи хора, се отегчава бързо.

— Струва ми се, че нямам никакво влияние върху министъра. Използува ме да върша някои дребни работи. В момента водя сметките му.

— Значи си добър математик, така ли? — Херцогът ме погледна и примигна. Залязващото слънце светеше право в очите ни. То сякаш бе изгорило въздуха. Никога не ми е било толкова трудно да дишам, колкото по време на онези горещини в Цин.

— Да, Господарю. — Горях от желание да ме купи, затова бях готов на всякаква лъжа. — Та нали моят народ построи пирамидите, с което показа познанията си в небесната математика?

— Чувал съм за тях, — Това подействува на херцога.- Добре, ще измисля нещо. И ти мисли. Жалко, че не си престъпник, защото за престъпниците винаги има амнистия, когато на трона се възкачва нов херцог. Но и така можем да убедим новия херцог да те освободи, стига Хуан да се съгласи, в което се съмнявам. От друга страна, ако си свободен човек, как тогава ще те продаде? Това прилича на гатанка, нали?

Съгласих се. Бях готов да се съглася с всичко, което казва този очарователен луд. Той бе единствената ми надежда да напусна Цин, откъдето имах непреодолимо желание да се измъкна. А по време на погребалната церемония при могилата на император У това мое желание стана още по-непреодолимо — ако такова нещо изобщо бе възможно.

Процесията образува полукръг пред оформената като конус могила, в която вероятно почиваше легендарният У или поне някой несъмнено древен монарх, защото бе покрита с нискостеблен бор, символ на царското величие, а е добре известно, че за да се развие това дърво и да достигне онази изящна форма, предизвикваща възхищение у китайците, са необходими хиляда години.

Колесниците се подредиха според сана на собствениците си, затова ние с херцог Шъ се озовахме доста близо до министър-председателя, откъдето чудесно се виждаше всичко. Зад нас в мълчаливи редици се нижеха няколко хиляди души от простолюдието и после се скриваха от погледа зад ниските сребристосиви хълмове.

Не знам точно какви церемонии съм очаквал да видя. Мислех си, че ще има жертвоприношения, и наистина имаше. Запалиха огньове на югозапад от могилата и заклаха много коне, овце, свине и гълъби.

В разпределението на жертвоприношенията, както и във всичко останало, правителството бе проявило изобретателност. На всеки се дава рабош, който му осигурява определено количество печено месо от принесените в жертва животни и птици. По този начин има достатъчно за всички и същевременно липсва онази безсрамна невъздържаност, която помрачава вавилонските, пък и персийските тържества. Казват, че това нововъведение, което по-късно бе възприето от всички китайски градове, е заслуга на Хуан. Опитах се да накарам и магите да възприемат този принцип, но те не се съгласиха. Предпочитат необуздания хаос, който съпътствува всичките им просму-кани от хаома обреди.