Предварително изслушване

— Не, но не би могъл… — Белю млъкна.

Харди бе установил някакъв ритъм и се придържаше към него. Затова той се върна при Фримън и Коул, измъкна старата тежка книга от кашона и я занесе при свидетелското място.

— Полицай Белю, след моето искане тази сутрин, донесохте ли със себе си някакви документи в съдебната зала?

— Разбира се. Първо тази книга за вписване, за която говорех.

Харди искаше отговорът да е напълно ясен.

— Книгата, в която вписвате оръжията, които са донесени в полицейското управление и са захвърлени в кутията в пазения сейф за доказателства в подземието на Съдебната палата, прав ли съм?

— Да.

— И тези номера са написани на ръка при пристигане на оръжието, правилно ли съм разбрал?

Белю отгърна още няколко страници и затвори книгата.

— Да, сър. Така е.

— Чудесно — въодушеви се Харди. Той вписа книгата като „Доказателство на защитата К“ и докато бе все още на масата с доказателствата пред съдията, намери необходимия му номер и го посочи. — И какво се случи с това оръжие, полицай?

Белю се наведе над книгата, после се обърна към адвоката.

— То е било оставено в кутията с разни неща на…

— Не, съжалявам — прекъсна го Харди. — Имам предвид след това. Вероятно.

— Било е натрошено и претопено.

— Кога?

— Трябва да се е случило в края на миналия месец, януари.

— Януари — повтори Дизмъс. — Полицай Белю, бихте ли описали пред съда оръжието, за което говорим тук, като прочетете и серийния му номер?

— Разбира се. Било е „Глок“, 38-и калибър, номер WGA–15443889.

— Благодаря ви. — Той отново започна да се разхожда. — И точно преди това оръжие да бъде унищожено в края на януари, сте вписал серийния му номер в компютъра, нали така?

— Да.

— След молбата ми, взехте ли със себе си разпечатка от компютърния фаш за всички унищожени в края на януари оръжия?

— Да, сър, направих го.

— Добре тогава. Ще можете ли да намерите в списъка този Глок?

Белю прегледа разпечатката. В съдебната зала надвисна тежка тишина. Беше очевидно, когато започна да преглежда за втори път. Лицето му започна да почервенява:

— Няма го.

— Значи точно този „Глок“ не е бил унищожен, така ли?

Белю видя как кариерата му изчезва пред очите му.

— О, сигурно е бил унищожен. Няма начин да не е бил.

— Добре — каза многозначително Харди. — Нека за момент оставим това. Нека ви попитам друго — знаете ли дали господин Висър е бил в стаята с оръжия през последния месец?

Очите на Белю се насочиха към галерията.

— Да.

— Вие лично знаете ли дали е държал в ръце някое от оръжията в кутията?

— Да, но ги е връщал на мястото им.

— Не е взел пистолет със себе си? Защото това би било невъзможно? Това ли казвате? Лично ли го видяхте да връща в кутията всяко оръжие, което е вземал?

— Не, но не би могъл… — Белю млъкна.

Харди се върна до масата с доказателствата, след това отново отиде при свидетеля. Бе взел малкото северноамериканско оръжие, калибър 25.