Присъдата на Борн

— Но какво е станало с него? Как се е извъртял да работи за Икупов?

— Тъкмо Икупов го прати при Конклин. Те бяха приятели някога — каза Уилърд. — Конклин остана заинтригуван, когато Икупов му разказа за Аркадин. По онова време „Тредстоун“ минаваше в нова фаза; Конклин повярва, че Аркадин е идеален за това, което имаше наум. Но Аркадин се разбунтува. Освирепя и едва не уби Конклин, преди да избяга в Русия.

Борн отчаяно се опитваше да асимилира цялата информация. Накрая каза:

— Уилърд, знаете ли какво е имал наум Алекс, когато е създал „Тредстоун“?

— О, да. Казах ви, че знам всичките тайни на „Тредстоун“. Вашият ментор Алекс Конклин се опитваше да създаде съвършения звяр.

— Съвършения звяр? Какво имате предвид? — Но Борн вече знаеше, защото го беше видял, когато надзърна в очите на Аркадин, когато разбра, че отразеното в тях е самият той.

— Абсолютният боец — усмихна се Уилърд. — Такъв сте вие, господин Борн. Такъв беше и Леонид Данилович Аркадин… докато всъщност не се изправи срещу вас. — Той разгледа внимателно лицето на Борн, сякаш търсеше следа от човека, който го беше направил ненадминат таен агент. — Накрая Конклин успя, нали?

Борн усети как го полазват студени тръпки.

— Какво искате да кажете?

— Вие срещу Аркадин, винаги така е било писано. — Уилърд отвори вратата. — Жалко, че Конклин така и не доживя да види кой е победилият. Но това сте вие, господин Борн. Това сте вие.