Гайдаря от Хамелин
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Борисова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Гайдаря от Хамелин». Краткое содержание книги:
Пространството пред терминала бе претъпкано с хора, които се опитваха да се скрият от бурята. Ла Моя се запромъква през тълпата и се качи с ескалатора на втория етаж, за да си осигури по-добра видимост към входовете, пред които непрекъснато спираха таксита, коли и автобуси. Едва успяваше да види изходите от двата паркинга.
Комбинацията от проливен дъжд и натоварено движение значително намаляваше шансовете му да забележи тауруса на Кроули. Остана на мястото си по-малко от минута, отказа се от този план и влезе в сградата.
Ла Моя взе един захвърлен брой на „Ю Ес Ей тудей“ и седна така, че да вижда гишетата за билети, част от ескалаторите и централната охранителна система на терминала. Очакваше, че Болд и Дафни, които бяха тръгнали преди него, вече трябваше да са тук за полета им до Хюстън, но не ги виждаше, което означаваше, че в момента вероятно вече са на съответния терминал.
Според информационните табла следващият полет до Хюстън беше след час и половина. Терминал номер четиринадесет. Имаше и редовни полети до Далас — Форт Уърт. Ла Моя предполагаше, че Кроули ще си купи билет за един от тези полети, защото знаеше, че от Сиатъл има няколко полета без прекъсване до Далас.
Изминаха пет минути. Ла Моя нервно погледна часовника си, а след това провери клетъчния телефон. Не работеше. На ръба на паниката той вдигна вестника пред себе си и внимателно се огледа. Два автобуса стовариха пътници, които се струпаха край гишето на авиокомпания „Делта“ и изпълниха пространството с разговорите и багажите си.
Миг по-късно някаква жена влезе в сградата през ескалатора от багажното отделение. На пръв поглед това не беше същата жена, която Ла Моя бе видял да се качва в тауруса, но той все пак я огледа внимателно. Облечена беше със синя пола, а не с панталони в цвят каки; носеше още бяла памучна тениска, малки черни ботушки, които покриваха глезените й, и френска баретка, кацнала кокетно на главата й. Вървеше с плавна женствена походка, която по нищо не напомняше за походката на жената, която бе видял пред кантората на Шевалие. Но тъмните слънчеви очила бяха същите, както и формата и размерът на пътната чанта, която висеше през рамото й. Именно чантата привлече погледа на Ла Моя.
Той отново забоде очи в спортната страница. Чантата предполагаше, че тя е тук не за да проследи семейство Бремър, а за да отпътува нанякъде. Промяната във външния й вид, извършена на предната седалка на колата, или пък в тоалетната на багажното, подсилваше увереността й. Тя вървеше с изправен гръб и високо вирната брадичка, макар че не успяваше напълно да прикрие болката, която й причиняваше всяка крачка. Ла Моя я видя да измерва с поглед разстоянието, което й оставаше до детекторите за охрана на летището — приличаше на изтощен боксьор, който копнее да стигне до ъгъла си.
Слънчевите очила не само скриваха синините й, но и не позволяваха на околните да проследят погледа й. Поради тази причина Ла Моя остана на мястото си, кръстосал пред себе си дългите си крака, разделил вниманието си между вестника и жените около него. Измерваше с поглед всяка фуста, която минаваше край него. Помисли си, че това много му приляга. Всъщност някои неща му идваха отвътре.
Хейл изведнъж се появи в средата на билетната зала. Беше раздърпан и мокър до кости. Ла Моя, разсеян от Кроули, не бе забелязал пристигането му, макар да го бе очаквал. Хейл разгледа таблото за заминаващи полети, погледна часовника си и отново насочи поглед към таблото. Приличаше на делови мъж, който много бърза. Ла Моя гледаше ту наляво към Кроули, ту надясно към Хейл и мислено окуражаваше Кроули да мине през охранителния детектор.
Когато Хейл се насочи към редицата телефонни автомати в другия край на залата, Ла Моя инстинктивно разбра, че този човек трябва да бъде спрян. Вече знаеше какво трябва да се направи.
Болд, Дафни и Труди Китридж чакаха на летището всред тълпата от хора и ръчни багажи. До полета им оставаше цял час. По радиоуредбата обявиха, че има телефонно обаждане за Скот Хамилтън.
— Това е за мен — информира я Болд.
— Знаеш ли колко мъже с това име има на летището в момента? — възрази тя.
— Клетъчните телефони не работят. Ла Моя просто не разполага с друг начин да се свърже с мен. Не може да ме потърси със собственото ми име.