Диалози на мъртвите
- Автор: Хилл Реджинальд
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Диалози на мъртвите». Краткое содержание книги:
Този път срещу тях се изправя необикновен противник — Уърдман. Но кой е той? Човек, маниакално обвързан с езика и играта с думите? Сериен убиец, който обича да разказва убийствата си под формата на диалози с мистичен събеседник, подхвърляйки гатанки и жокери на полицаите?
Ще разгадаят ли неговата система Далзийл и Паскоу, ще овладеят ли правилата на параноманията — тази върховна игра за свръхерудити — и ще съумеят ли да изиграят решителния ход навреме?
Остава още една врата… зад последната врата сигурно вече лежи истината…
Вратата се отваря с трясък…
— Извинявай, събудих ли те, момко? — пита сержант Уийлд. — Господин Паскоу тук ли е?
И без да чака отговор, нахлува по същия безцеремонен начин в кабинета на Паскоу и заедно с него нахлува и неумолимия ход на времето.
— Уийлди — каза Паскоу, посягайки за изстиналото кафе. — Няма нужда да чукаш. Влизай направо. Чувствай се като у дома си.
С увереност, издигаща го над всякакъв вид иронични забележки, Уийлд каза:
— Нещо, което трябва да видиш. Онзи частичен отпечатък върху пантофката на Рипли. Имаме съвпадение.
— Съвпадение? Не те разбирам. Казаха, че нямат нищо такова в базата данни.
— Да, но това бе преди това съвпадение да отиде в базата данни — възрази Уийлд. — Спомняш си, че взехме отпечатъците на Дий, за да ги съпоставим с тези по брадвата, с която отрязаха…
— Дий. Искаш да ми кажеш, че отпечатъка на пантофката, съвпада с този на Дий?
— Не напълно. Десет точки, което, имайки предвид с колко малко неща работим, е огромна стъпка напред — каза Уийлд, слагайки два листа пред Паскоу.
— Къде са десет, къде са шестнадесет? — промърмори разочаровано Паскоу. — И как, по дяволите, е станала тая работа? Официално Дий никога не е бил нищо друго, освен свидетел и отпечатъците му бяха взети изключително с цел елиминация, тъй като е употребявал брадвата.
Правилата бяха съвсем ясни. Всички пръстови отпечатъци, дадени доброволно с цел елиминиране, трябваше да бъдат унищожени веднага след като елиминационния процес приключи.
— Нямам представа как е станало — каза Уийлд. — Сигурно някакси са били оставени в системата за повторна проверка и докато стигнат до началото на списъка, са съвпаднали с частичния отпечатък от пантофа на Рипли. Нещо такова, предполагам е станало.
Когато един перфекционист започне да се изразява мъгляво, по-добре е да си затвориш очите, особено ако дадена незаконност мирише леко на Далзийл.
Паскоу си затвори очите и каза:
— Добре, Уийлди, но това не ме вълнува. Не може да се използва в съда, но дори и да имахме съвпадение по всичките шестнадесет точки, с този лош отпечатък пред пресата, който засилихме напоследък, ще ни трябва нещо далеч по-голямо.
С лек оттенък на отегчение, Уийлд отвърна:
— За това успях да се сетя и сам. И си помислих: „Добре, какво още“. И се сетих за захапката.
— Захапката ли? А, да. Бяхме я забравили. И?
— Наминах да се видя с доктор Молар. Трябваше да го изкарам от лекция и никак не му стана приятно. Но си струваше. Той сравни данните от зъболекарския картон на Дий и каза, че вероятността тези зъби да са направили захапката, е голяма, граничеща почти със сигурност.
— Зъболекарския картон на Дий? — Паскоу усилено мислеше. — Как, по дяволите, си се сдобил със зъболекарския картон на Дий?
— По редовния начин — бързо го увери Уийлд. — Той ни даде писмено разрешение да му разгледаме медицинския картон, когато говорехме с него за смъртта на многоуважаемия, забрави ли? Даже с охота. Е, медицинския картон включва и зъболекарския, и разрешението бе още валидно, така че…
„Потенциално незаконните неща започнаха да стават нещо доста — мина му през ума на Паскоу.
Да вървят по дяволите!“
Той ги изхвърли от съзнанието си, отвори уста да извика Хат, но видя, че не е необходимо.
Детектив констъбъла бе застанал на вратата със светнало от мисълта да вкара Дик Дий в центъра на схемата лице.
Паскоу каза:
— Така. Дайте да поприказваме още веднъж с господин Дий, но кротко, кротко. Няма нужда да замахваме, ако не знаем какво ще ударим. Може да означава много, но може да не означава и нищо.
Твърде много случаи се бяха насъбрали напоследък с полицаи, притискащи излишно строго с недостатъчно улики, като резултата е този, че или виновния получава предупреждение, или невинния подава оплакване.
— Някой трябва да остане тук и да координира работите. И да се опита да вдигне супера от „Черния бик“. — Той хвърли поглед към Хат, прочете разочарованието и молбата в очите му и продължи: — Най-добре ти, Уийлди. Тук може би има следа, която се нуйдае от доизпипване, ако води нанякъде и ти си именно човека за тази работа.